СОХБЕТ.......................................................ГЛАДУВАЩИЯТ БОГАТАШ (2)

(Продължава от вчера…)

След известно време се случи тежко наводнение в Йемен, което изкорени дървета и причини срутване на сгради. Видя се, че след отдръпването на водите се отвори една стара гробница. В средата имаше труп на жена, а наоколо голямо богатство. Когато прочетоха текстът на надгробната плоча, се разбра, че този труп принадлежи на жена на име Тадже, дъщеря на един от владетелите на Химярит. Трупът на Taдже беше украсен със седем перлени огърлици около врата, седем скъпоценни златни гривни на ръцете, седем гривни със скъпоценни камъни на глезените ѝ и великолепни пръстени с бижута на седем от десетте ѝ пръста. Освен това ковчегът, който не оставаше незабелязан, блестейки като съкровище, беше напълнен с много ценни предмети поставени близо до нейната главата. Интересно бе какво пишеше на плочата пред този ковчег.

На плочата беше написано следното:

„Аз съм Тадже, дъщерята на владетеля. Тъй като имаше ужасен глад в страната ни, изпратих няколко от моите хора при Юсуф (алейхисселям), който беше министър на финансите на Египет, да донесат зърно. След като измина дълго време, а хората, които изпратих, не дойдоха, аз дадох на някои от нашите поданици (около 50 килограма) сребро и ги помолих с него да купят отнякъде един кантар брашно. И те не можаха да намерят. Накрая дадох златен кантар и ги изпратих обратно, но тъй като не можаха да намерят, нямах друг избор, освен да смеля перлите и да ги изям. Но тъй като и те не можеше да ме нахранят, посрещнах лице в лице смъртта от глада в голямо богатство. Тези, които чуят за жалкото ми състояние, трябва да вземат поука, да не разчитат на богатството си, а да поемат необходимия път на икономии. Въпреки че има случаи в историята, когато златото и перлите не са влизали в работа, коя друга жена на света, освен мен, е умряла в такива великолепни украшения?“

Както съкровищата не са били от полза за тази жена, така и парите няма да имат никаква стойност в отвъдното. В хадис-и шериф се казва:

„Човекът, който има задължение към раб, трябва да го изплати, преди да умре и да поиска прошка! Защото златото и имуществото няма да имат стойност в отвъдното. В този ден, докато правото не бъде изплатено, ще се вземат от неговите севаби (добри дела), ако няма севаби, върху него ще се натоварват греховете на ощетения.“ (Бухари)