СОХБЕТ……………………………………………ИСЛЯМСКИТЕ ЗНАНИЯ (1)

   Ислямските учени казват, че ислямските знания се делят на две части: религиозни и научни. Човек, за да стане ислямски учен, трябва да изучи и двете части. Всеки мюсюлманин е длъжен да научи религиозните знания и да ги практикува. Т.е., това е фарз-и айн (задължително). Що се отнася до научните знания, те трябва да бъдат усвоени от онези мюсюлмани, чиито професии изискват това. Т.е., това е фарз-и кифайе. Една нация, която изпълнява и двата фарза, ще напредне без съмнение и ще стане цивилизована. Аллаху теаля в двадесети свещен айет на сура Шура в Коран-и керим по смисъл казва: “Ако някой поиска да се сдобие със земни блага, ще му дам от тях. А на онзи, който иска ахиретските блага, ще му дам от тях (ще му дам това, което иска).” Да се иска не става само с думи. Трябва здраво да се прибегне до причините, т.е. да се работи. Аллаху теаля обещава да даде желанията на онези, които се стремят да получат благата на земния и на отвъдния живот. Той казва: “Ще дам земните блага на онези, които работят така, както харесвам Аз, независимо дали са мюсюлмани или не.” Европейците, американците и комунистите постигат светски блага, защото работят по този желан начин. Мюсюлманите от Средновековието са били водачи на цивилизацията, защото са работели ето така. В последните времена на аббасидите и османлиите – под влияние на вътрешни и външни врагове, т.е. на масоните, които са врагове на исляма – са останали лишени от научаване и преподаване на научните знания, и от полагане на усилие в науката и изкуството. Комитетът за единство и прогрес, който е превзел властта (в Османската империя), е изиграл огромна роля в това изоставане и вследствие от това великата им държава рухнала. Религиозните знания се състоят от информация за вярата, поклоненията и морала. Ако едно от тях липсва, религиозното знание няма да е пълно, а от непълно знание не се извлича полза. (Следва продължение…)