СОХБЕТ…………………КАК ЧОВЕК ДА БЪДЕ ПОЛЕЗЕН ЗА СЕБЕ СИ И ОБЩЕСТВОТО? (1)

Човек, за да бъде полезен за себе си и за обществото, трябва да стане истински мюсюлманин, а това не се постига единствено с приказки. За да стане такъв, той не бива да харчи своя ценен живот дори за безполезни мубахи. Няма съмнение, че не бива да се вършат харами. Не бива да се прекарва време с теганни, музика и музикални инструменти. Човек не бива да се заблуждава от измамната наслада, която нефсът ще почувства от тях. Това са отрови, които са примесени с мед и покрити със захар. 

Не бива да се прави гъйбет (да се злослови). Гъйбетът е харам. [Гъйбет е да се изтъква скрит недостатък на мюсюлманин или зиммия [гражданин немюсюлманин, живеещ в ислямска страна] зад гърба му. Но – наред с това – наше задължение е да предупреждаваме всички хора за греховете на харбиите [гражданите, живеещи в немюсюлманските страни, които са във война с ислямска държава], ехли бид’ат [еретиците], безмезхебниците [хората, които не следват един от четирите суннитски мезхеба] и на онези, които вършат грехове открито, и за злините на угнетителите и на онези, които мамят хората в търговията. С това си дело ще сме помогнали на мюсюлманите да се опазят от техните вреди. Клеветите на онези, които говорят и пишат некоректни неща за исляма, също трябва да бъдат разкриване на хората. Това не е гъйбет. (Редд-ул мухтар: 5-263)]

Мюсюлманите не бива да доносничат помежду си. Ислямът е оповестил, че онези, които вършат тези два гряха, ще бъдат подложени на различни мъчения. Лъжата и клеветата са харами също и трябва да бъдат отбягвани. Тези две злини са били забранени във всички религии. Техните наказания са много тежки. Голям севаб е да се прикриват недостатъците на мюсюлманите, да не се разпространяват техните скрити грехове и да се прощават техните слабости.