СОХБЕТ...............................................МЕЗХЕБ И ЕДИЛЛЕ-И ШЕРИЙЙЕ

Съвкупността от всички правила, които един муджтехид е извлякъл, се наричат (негов) мезхеб. Днес, от стотиците мезхеби на ехли суннет, само мезхебите на четиримата имами са достигнали до днес, защото само техните знания са били записани в книги, а тези на останалите били частично забравени. Имената на тези имами и датите на тяхната смърт (по Хиджра) са както следва: Ебу Ханифе – 150, Малик бин Енес Есбахи – 179, Мухаммед Шафи’и – 204 и Ахмед бин Ханбел – 241. Немуджтехидите трябва да следват един от тези четири мезхеба във всички свои дела и поклонения. С други думи, пътят на Пейгамбера ни “салляллаху алейхи ве селлем” е този, който е показан от свещения Коран, хадисите (Сунната) и иджтихадите на муджтехидите. Освен тези три източника, има още един, който се нарича иджма-и уммет и се изразява в единодушието на Есхаб-и кирам и Таби’ин. Това е написано в Ибни Абидин в частта за лишаването от свобода (хабс). Т.е. това са неща, които никой от тях не е отхвърлил или отрекъл, когато е видял (станал свидетел). Не са правилни думите на шиитите, които в книгата “Минхадж-ус-салихин”, казват, че не е допустимо да се следва човек, който е покойник.

Ислямската религия е достигнала до нас чрез тези четири източника. Те носят наименованието “Едилле-и шер’иййе”. Всичко извън тези източници е бид’ат, неверие и ерес. Вдъхновенията и кешфовете, които се случват в сърцата на големците в тасаввуфа, не могат да бъдат доказателства за правилата на исляма. За коректността на кешфовете и вдъхновенията се съди по тяхната съвместимост с исляма. Евлиите, които се намират на високите степени в тасаввуфа, т.е. приближеността към Аллаху теаля (виляйет), са длъжни да следват муджтехидите, подобно на невежите и обикновени мюсюлмани. Евлии като Бистами, Джунейд, Джеляледдин-и Руми и Мухйиддин-и Араби се издигнали до високи степени, следвайки един мезхеб, като всички други мюсюлмани.