СОХБЕТ...............................................................ХАЗРЕТИ ЕЙЮБ СУЛТАН

Един от големите личности в Есхаб-и кирам. Той е сподвижникът, който нагости в дома си Пейгамбера ни (алейхисселям), когато извърши хиджрет (преселение) от Мекке-и мюкерреме в Медине-и мюневвере. Името му е Халид бин Зейд, а прякора му Ебу Ейюб. Той прие исляма, преди Мухаммед (алейхисселям) да се пресели от Мекка в Медина, през единадесетата година от обявяването на Пейгамберството му. Присъства в беседите на Пратеника на Аллаху теаля, участва във второто съглашение при Акабе и засвидетелства неговото пророчество. По този начин стана, както от Есхаб-и кирам, така и от Енсар-и кирам.

Ебу Ейюб-и Енсари, в битките при Бедр, Ухуд, Худейбие и във всичките други войни, беше заедно с нашия любим Пейгамбер (алейхисселям) и поради това, получи неговата хайър (добра) дуа. В повечето войни, имаше честта да бъде знаменосец. Поради това му беше дадено званието, Знаменосецът на Ресулюллах. Халид бин Зейд "радияллаху анх" предаде сто и петдесет хадис-и шерифи. Той взе участие и във войската на хазрети Муавийе, която беше свикана през 670 година за превземането на Истанбул. По време на битките беше се заразил с дизентерия. Чувствайки, че смъртта му наближава, предаде следният хадис-и шериф: "В Константиниййе до крепостта ще бъде погребан един реджюл-и салих", и направи следното наставление: "Ако умра тук, не ме погребвайте веднага. Носете тялото ми, до най-предната точка, до която стигне войската и там ме погребете." В този ден мюсюлманите, воювайки напреднаха към крепостта, до колкото можаха. И в изкопания гроб, погребаха благословеният сподвижник на Пейгамбера ни (алейхисселям).

От тогава бяха изминали осем века и гроба на Ебу Ейюб-и Енсари беше се забравил и заличил, в това време хазрети Акшемседдин с керамет, установи мястото на гроба. След което Фатих Султан Мехмед Хан върху гроба на хазрети Ебу Ейюб-и Енсари изгради тюрбе (гробница) и джамия. Това беше първата джамия с куббе (купол), построена през 1458 година от Османците в Истанбул, след неговото превземане. През 1798 година, джамията бе съборена до основи с изключение на минаретата, и на мястото ѝ бе изградена днешната сграда.