СОХБЕТ.....................................КОЙТО ЗЛО ПРАВИ ЗЛО НАМИРА! (2).

(Продължава от вчера…)

Междувременно, чувайки гласа на владетеля, неговите хора дойдоха при него. Той им заповяда: „Незабавно извикайте палача при мен, нека дойде!“  В този момент градинарят, който малко се беше опомнил, се изправи прав на крака. Прегърна полите на владетеля извини се и поиска прошка. Но напразно. Владетелят отново извика на хората си:

- Къде е палачът, още ли не е дошъл?

Градинарят каза:

- Владетелю, знам, че животът ми е свършил. Така или иначе ще ме убиеш. Преди да умра, искам да ви разкажа една важна случка. Моля ви, изслушайте ме. Отново ме убийте, но след като ме изслушате. Така или иначе няма да ви навреди, ако ме изслушате. Това събитие е толкова важно за мен, колкото и за вас!.. Става въпрос за вашия живот.

Владетелят беше омекнал малко. Чудеше се за това важно събитие. Как би могло да се свърже със собствения му живот? Човекът така или иначе нямаше как да избяга. Той си помисли: "Ще го изслушам какво ще каже, тогава ще го убия, може би това има нещо общо с мен." Обърна се към човека, като го предупреди:

- Кажи ми тогава. Но ако искаш да ме разсееш и да избегнеш смъртта, грешиш, не си прави труда!

Градинарят започна да разказва: „Владетелю, баща ми беше градинар като мен в една царска градина. Грижеше се за цветята и дърветата. В градината на двореца имаше различен вид орехово дърво. По някаква причина, всяка година на това дърво израстваше само един орех. Но когато беше напълно узрял и готов за откъсване, орехът изчезваше. На владетеля не му се отдаде възможност да яде от този орех. Когато това продължи три години подред, владетелят вече нямаше търпение, повика баща ми при себе си и заповяда:

 - Ако тази година не можеш да опазиш ореха и да ми го донесеш, когато узрее, знай, че главата ти ще падне. Разбери това със сигурност! (Следва продължение…)