СОХБЕТ.....................................КОЙТО ЗЛО ПРАВИ ЗЛО НАМИРА! (3)

(Продължава от вчера…)

Моят беден баща бдеше над ореха ден и нощ. Стоеше под дървото и постоянно наблюдаваше ореха. Чакаше с надежда да узрее, да го откъсне и да го занесе на владетеля и да се отърве от смъртната заплаха.

Най-накрая дойде време за събиране на орехите. Баща ми вече не може да спи. Защото имаше опасност да загуби главата си. Един ден, когато орехът вече беше узрял, точно преди да го откъсне, дойде гарван и откъсна ореха от клона.

Баща ми затича след него, крещейки, но напразно. Орехът, който той гладеше като очите си, го нямаше. Сега не можеше да направи нищо. Той го прокле с думите: „Ти причини моята смърт. Да дойде и твоят край. На никой няма да се размине за това, което е направил.“

В този момент видя, че голям орел преследва гарвана и го довършва, докато забива нокти си в него. Баща ми отдолу се провикна на орела:

- О, орле, на никой няма да се размине за това, което е направил. Твоя край е близо. И ти си на опашката!

Тогава той вижда, че ловец се цели в орела, който се рее в небето. И ловецът изпраща стрелата си към орела. Мигновено стрелата достига целта си и поваля огромния орел на земята. Баща ми вика на ловеца:

- Какво направи? Сега ти на опашката!

Ловецът не разбра много от думите на баща ми. Когато баща ми се приближи до ловеца, аз го последвах. Баща ми изведнъж започна да крещи на ловеца:

- О, пази се! Змия!..

Но преди ловецът да разбере какво се е случило, голяма змия се оплете в крака на ловеца и изля отровата си в неговия крак. След това започна да се отдалечава. Баща ми викаше след змията.

 - О, змия, и ти се нареди на опашката! Твоя край е близо! (Следва продължение…)