МЕНКЪБЕ…………………..ДОРИ СТАР ЧОРАП НЕ МОЖЕХ ДА ВЗЕМА

Един човек каза на сина си:

- Имам две молби към теб, първо, когато умра не забравяй да обуеш стар чорап на единия ми крак. Второ, не отваряй това запечатано писмо, докато не ме погребеш, прочети го след погребението ми.

Времето дойде, човекът умря. Когато щеше да бъде завит в кефен, синът му съобщи за неговото завещание и каза:

- Непременно ще обуеш стар чорап на баща ми.

Имамът рече:

- Не, не може, според нашата религия мъртвите не могат да бъдат погребвани с нищо друго освен с кефен.

Младежът настояваше, но без резултат. След погребението синът започна да чете писмото, което баща му беше оставил:

„Синко! Видя ли, въпреки цялото ми огромно имущество, не можех да взема дори стар чорап със себе си. Разбира се, един ден ще умреш като мен. И няма да ти дадат нищо освен няколко метра саван (бял плат). Харчи добре имота, който ти оставям, избери местата, където ще го харчиш. Не пренебрегвай ежедневния петкратен намаз и другите ибадети (поклонения) и ги извършвай точно както е посочено в религията. Защото това, което ще отнесеш в гроба, няма да е нищо друго освен делата ти.”

 

АНЕКДОТ.....................................ВЕТЕРИНАРЯТ ИЗПЪЛНИ ДЪЛГА СИ

Глупав човек с болно око отива при ветеринар и иска лекарство. Ветеринарят казва:

- Имам лекарство, което се използва за животни.

Глупавият човек настоява:

-  Нека, намажи ме с него.

Ветеринарният лекар поставя лекарството върху неговото око. Човекът ослепява. След това дава ветеринарния лекар на съд. Съдията, изслушвайки инцидента, решава: „Ветеринарният лекар е изпълнил задълженията си, не е необходимо да плаща обезщетение“. Защото ако този човек не беше животно, нямаше да отиде на ветеринар.