СОХБЕТ..................ДЕЛАТА ЗА ДОВОЛСТВОТО НА АЛЛАХУ ТЕАЛЯ (1)

В хадис-и шериф предаден от имам Бухари “рахметуллахи алейх” се повелява:

“Трима души преди вас (от предишните общности) бяха поели на път. Влязоха в една пещера, за да прекарат нощта. Междувременно от планината се търкулна скала и запуши входа на пещерата. Казаха си: “Никой не би могъл да ни спаси оттук, освен ако се помолим на Аллаху теаля в името на добрите си дела.” Един от тях рече: “О, Аллах мой, аз имах много стари майка и баща. Нито на децата, нито на животните не им давах да изпият нещо, преди да съм дал на своите родители. Един ден бях отишъл някъде далече за събиране на дърва. Не успях да се завърна, докато легнат да заспят. Подготвих им вечерята, но ги заварих заспали. Не видях за подходящо нито да ги събудя, нито да изпием семейно вечерното мляко преди тях. С купичка в ръка зачаках да се събудят. Сетне настана зора. Децата плачеха от глад около краката ми. Майка ми и баща ми се събудиха и изпиха вечерното си мляко. О, Аллах мой, ако съм направил това дело в името на Твоето доволство, избави ме от белята, която ни причини тази скала.” Скалата се отмести за малко, но не толкова, че да се излиза оттам.” Вторият каза така: “О, Аллах мой, чичо ми имаше една дъщеря, обичах я толкова силно, колкото един мъж би могъл да заобича една жена. Предложих ѝ да бъдем заедно, но не прие. След няколко години, когато беше сполетяна от немотия, предложи да ми се отдаде срещу 120 жълтици. Дадох ѝ ги. Тъкмо ми се беше отдала възможност и рече: “Бой се от Аллаху теаля и не се доближавай до мен без право.” И аз се побоях от Аллаху теаля, отдалечих се от това момиче, което много обичах, и жълтиците оставих за нея. О, Аллах мой, ако съм направил това дело само в името на Твоето доволство, избави ни от тази беля, от която сме сполетени.” Входът на пещерата се отвори още, но не дотолкова, че да излязат. (Следва продължение…)