СОХБЕТ..................ДЕЛАТА ЗА ДОВОЛСТВОТО НА АЛЛАХУ ТЕАЛЯ (2)

(Продължава от вчера…)

Третият сред тях рече: “О, Аллах мой, наех срещу пари работници и им платих. Само един от тях напусна своята работа и отиде без да си е получил заслуженото. Аз отделих неговия дял и го инвестирах за негова сметка, и го умножих. Имотът за негова сметка се увеличи. След време мъжът дойде и ми каза:

 - Дай ми отплатата!

 - Тези камила, вол и овца, които виждаш, са от умножението на твоята отплата. Вземи ги!

 - О, рабе на Аллах, не се подигравай с мен.

 - Не се подигравам, истина ти говоря.”

 При това отнесе своя имот и си замина. Не остави нищо. О, Аллах мой, ако съм извършил това дело в името на Твоето доволство, избави ни от тази беля!” Скалата се търкулна от входа на пещерата и те излязоха.”

МЕНКЪБЕ…………………………………..ЩОМ ВСИЧКИ ЩЕ УМРЕМ…

Хасен-и Басри (рахметуллахи алейх) плачеше много от страх към Аллаху теаля. Веднъж присъства на погребението на един свой приятел. Много плака след като положиха покойния в гроба и проля горчиви сълзи. После се обърна към присъстващите и им рече: “О, мюсюлмани! Гробът е последната спирка на земния и първата на отвъдния живот. Щом всеки от нас ще умре и влезе в гроба, как бихме могли да тънем в радост и удоволствия. Вярващите заварват утрото и нощта разтревожени. Те се намират между два вида страх. Единият е за минал грях, който не се знае как ще бъде посрещнат от Аллаху теаля, а вторият е за остатъка от живота, за който не се знае какви опасности ще поднесе. Онзи, който знае, че ще умре, че ще стане от гроба в Съдния ден и ще бъде приведен под отговорност пред Аллаху теаля, следва да бъде разтревожен и тъжен.” Присъстващите там също се разплакаха при тези негови слова. Друг път беше казал: “Ако четете Коран-и керим, нека в земния живот тъгата ви бъде голяма, плачете много.”