СОХБЕТ.................НЕЩАТА, КОИТО МЮСЮЛМАНИТЕ СА ДЛЪЖНИ ДА ПРАВЯТ

Ибни Абидин “рахметуллахи алейх”, обяснявайки суннетите на абдеста, казва: “Мешру’ат, т.е. ибадетите (поклоненията), които мюсюлманите са длъжни да изпълнят, са четири вида: фарз, ваджиб, суннет и нафиле. Заповедите, които Аллаху теаля е разкрил по ясен начин, се наричат фарзове. Заповедите, които не са толкова ясни като фарзовете, се наричат ваджиби. Тези поклонения, които не са нито в категорията фарз, нито ваджиб, но които Расулюллах “салляллаху теаля алейхи ве селлем” е препоръчвал или практикувал, се наричат суннети. Ако ги е извършвал редовно и е пропускал рядко, и ако не е казвал нищо на тези, които ги пропускали, се наричат суннет-и худа или суннет-и муеккеде. Те са отличителните белези на ислямската религия. [Т.е. те са характерни за тази религия и не съществуват в нито една друга.] Когато е виждал да се пропуска ваджиб, той е предотвратявал това. Онези дела, които той самият е пропускал от време на време, се наричат суннет-и гайри муеккеде. Редовното и безпричинно пропускане на суннет-и муеккедетата е мекрух. Това е малък грях. Аллаху теаля е обещал, че ще даде севаб за всички ибадети. Но, за да бъде даден севаб, е нужно да се извърши възнамерение. Да се възнамери означава да се изпълни с цел да се извърши подчинение на заповедта и постигне доволството на Аллаху теаля. [Изпълняването на тези три категории поклонения – в съответните им времена – се нарича еда. Неизпълняването на време и наваксването, когато времето вече е изтекло, се нарича каза. Повтарянето на това поклонение – по свое желание –, след като е извършена еда или каза, се нарича правене на нафиле.] Изпълняването на фарзовете и ваджибите като нафиле ибадети е по-голям севаб отколкото да се изпълни муеккед суннет. Делата, които Расулюллах “салляллаху алейхи ве селлем” е правел не като ибадети, а като обичаи, се наричат суннет-и зеваиди. Неговите облекло, сядане, ставане и започване на всичко от дясната страна са примери за тях. Онези, които съблюдават тези неща, получават севаби. При тяхното изпълнение обаче не е необходимо да се прави възнамерение, за да се получи севаб. Ако се възнамери, севабът се увеличава. Пропускането на суннет-и зеваидите и нафилетата не е мекрух.”

Заедно с това, следването на Расулюллах “салляллаху алейхи ве селлем” и в делата, отнасящи се до навиците му, ще стане причина за печелене на много блага.