СОХБЕТ………………………………………………КАЗВАНЕ НА БЕСМЕЛЕ

На шеста страница в първия том на Ибни Абидин пише така: “Ваджиб е да се каже Бесмеле или Аллаху екбер, когато се коли животно, стреля по дивеч или се праща обучено животно за ловене на дивеч. Може да се каже и цялото Бесмеле. Някои ислямски учени са казали, че е ваджиб да се каже Бесмеле преди да се рецитира Фатиха във всеки един рекят, но по-правилен е иджтихадът, сочещ това за суннет. Изричането на Бесмеле преди абдест, ядене, пиене или полезно дело е суннет, а между Фатиха и следващата я сура в намаза – джаиз или мустехаб. Преди ходене, сядане и изправяне е мустехаб. “Бисмилляхиллези ля-йедурру ма’асмихи шей’ун фил-ердъ веля фиссемаи ве хувес-семи’ул’алим”, т.е. нищо, което се предприема с Бесмеле, не носи вреда.

Казването на Бесмеле при откриване на аврета, влизане на места с неджасет (мръсотии), рецитиране на сура Берае веднага след предходната, започване на тютюнопушене или ядене на неща с неприятна миризма, като лук и чесън [както и при бръснене на лицето], e мекрух. [Цигарите са оприличени на онези неща – като лука и чесъна –, които имат неприятна миризма. Оттук следва, че пушенето е таб’ан мекрух (нещо, което не се харесва на човека по природа), а не шер’ан (според исляма).] Харам е да се каже Бесмеле, когато се започва да се върши харам. Онзи, който съзнателно произнeсе Бесмеле, когато започва да върши нещо, което е категоричен харам, става неверник. За джунуба (човек, който няма гусюл абдест) e харам да рецитира Корана с възнамерение за четене на Коран (има определи сури, които могат да се четат с възнамерение за дуа).

Казването на хамд по време на намаз е ваджиб, а по време на хутбе и ду’а или след ядене и пиене – суннет. Мубах е да се каже, когато човек се сети за него. Мекрух е да се каже на мръсни места. Харам е след ядене или пиене на харам, а дори кюфр (изкарва от исляма).