МЕНКЪБЕ..................................ТРИТЕ НЕДОСТАТЪКА НА СЪДИЯТА

По време на своя халифат хазрети Омер написа писмо до знатните лица на Хъмис, изисквайки да бъде уведомен за бедните в областта и да помогне. Хората от Хъмис представиха списък на бедните в Шам и околностите му. Когато хазрети Омер отвори списъка и го погледна, видя в началото на списъка името на Саад бин Амир, когото беше назначил за съдия, и попита онези, които донесоха списъка, за финансовото състояние на кадията. Те казаха: "Нашият съдия е наистина много беден. Той раздава каквото има в ръката си на бедните, не приема дори най-малкия подарък от нас, страхувайки се от подкуп."

Хазрети Омер попита:

- Вашият съдия, който се бои толкова много от Аллах, има ли черти, които не харесвате?

Те отговориха положително и изброиха недостатъците му, както следва:

1- Докато той трябва да започне своето задължение след сутрешният намаз, той започва работа във времето кушлук (един час след изгрева на слънцето).

2- Щом се прибере в къщата си, не излиза да се среща с нас.

3- Дори един ден в седмицата не излиза от дома си. Вратата му е заключена.

Хазрети Омер им изпрати някои хранителни продукти и дрехи. Покани съдията Саад бин Амир при себе си, за да разбере причината.

Когато съдията дойде при Хазрети Омер, той обясни ситуацията:

Първият ми недостатък: Тъй като семейството ми е болно, аз върша цялата работа в къщата сам и поради тази причина отивам на работа във времето кушлук.

Вторият ми недостатък: Вечер правя отчет за работата, която съм свършил през деня, и проверявам дали имам грешка в работата, която върша.

Третият ми недостатък: Нямам други дрехи освен тази на гърба ми. Веднъж седмично пера и почиствам дрехите си, които нося. Тъй като нямам дреха, която да облека, не мога да приема никого вкъщи, докато прането ми не изсъхне.

Хазрети Омер беше много доволен от това обяснение на Саад бин Амир и всеки път, когато си спомнеше за Саад, казваше: „Ах, Саад, ах, колко много те възвиси страхът от Аллах“ и се хвалеше с него.