СОХБЕТ.....................................................................ЗЕМНИЯТ ЖИВОТ (1)

Хасен-и Басри в писмо до халифа на времето –  Омер бин Абдулазиз – дал следното наставление:

“Несъмнено земният живот е място за временен престой, а не постоянно пребивание. Същинското богатство тук се изразява в непристрастеността към него. Онези, които живеят по земната повърхност, ежемоментно един по един я напускат. Онзи, който цени земното, изпада в унижения, а онзи, който го събира – в бедност. Той е като отрова. Онзи, който не го познава, го изяжда и сетне бива умъртвен. Тук бъди като онзи, който е ранен и се опитва да се излекува. Болният – от страх да не влоши раната си – внимава какво яде и се бои; търпи текущата болка, за да не изпадне в по-силна. Пази се от тази земя, която е спотаила своите капани под украшения. Не се впускай в нея! Тя – с привлекателни слова и нескончаеми копнежи е пременила сърцата – и е пристрастила какви ли не хора към себе си. Тя е като гиздава булка. Очите гледат към нея, сърцата ѝ се възхищават и нефсовете ѝ се влюбват ала тя ги погубва. Живеещите не вземат поука от умрелите, а сегашните – от предишните. Дори и арифите са в разсеяност по това отношение. Онзи, който ѝ е пристрастен, намира само земно. Но онези, които прекаляват, са в още по-голяма заблуда и забравят, че ще отидат в ахирета. На такъв човек сърцето му потъва в земно и кракът му се подхлъзва, ала сетне изпада в голямо съжаление и дълбок копнеж.

Пристрастеният към земно човек не би могъл да постигне целта си. Дори и за ден не би могъл да поеме спокоен дъх. Всеки ден го връхлита различна мисъл и тъга, и като следствие от това дотолкова затъва в земно, че не забелязва как животът привършва, и сетне смъртта ненадейно го сграбчва. Остава принуден да поеме по пътя на ахирета без пътнина. Бой се да не изпаднеш в ето това състояние. (Следва продължение…)