СОХБЕТ…………………………………………………..........КАКВО Е ИМАН?

Вяра (иман): означава да се вярва – и потвърждава устно – в знанията, които идват от Пейгамбера ни “салляллаху алейхи ве селлем” и са записани в книгите на ехли суннитските учени. [В “Дурр-и йекта” пише, че потвърждението може да се извърши на всякакъв език.] Поклоненията не са части на вярата, но я правят по-съвършена и красива. Имам а’зам Ебу Ханифе “алейхиррахме” e казал, че вярата не се увеличава или намалява, защото вяра означава потвърждение и приемане от сърце. Не може да се вярва малко или много. Вяра, която намалява или се увеличава, не е вяра, а предположение и подозрение. Като се каже “съвършена или несъвършена вяра” се има предвид дали се вършат много или малко поклонения. Когато даден човек се покланя много, за него се казва, че има по-съвършена вяра. Следователно вярата на мюсюлманите не може да бъде като тази на пейгамберите “алейхимуссалевату веттеслимат”, чиято вяра е достигнала до върха на съвършенството поради многото поклонения. Вярата на другите мюсюлмани не може да стигне до там. Макар и двата имана да са еднакви в качеството си да бъдат иман, първият е станал по-различен от втория – заради ибадетите – и като че ли между тях не е останала прилика. По същия начин, всички вярващи и пейгамберите “алейхимуссалевату веттеслимат” притежават едни и същи човешки качества, но вторите притежават и други ценности и съвършенства, които ги издигат до високи нива. Техните човешки качества като че ли са придобили различие и станали по-съвършени от общите човешки качества. Може би те са единствените човешки същества, а другите сякаш не са.