СОХБЕТ…………ИМАНЪТ НЕ СЕ ГУБИ ЧРЕЗ ВЪРШЕНЕ НА ГРЕХОВЕ

Хазрети Имам-и Раббани в 67-то писмо от втория том на “Мектубат” казва:

Мюсюлманинът не става неверник чрез вършене на грехове. Чувал съм за преданието, в което се казва, че докато имам а’зам е седял с големите учени на Багдат, при тях дошъл един човек и запитал: “Става ли неверник онзи мюсюлманин, който убива несправедливо своя баща, след което пие вино и върши прелюбодеяние?” Всички улеми се ядосали и отвърнали: “Това иска ли питане? Да, без съмнение става!” Имам а’зам обаче казал: “Този човек продължава да e мюсюлманин. Няма да стане неверник заради извършените грехове.” Учените не харесали този отговор и порицали имама. Но когато той се аргументирал, всички приели неговото заключение. За онзи мюсюлманин – който има много грехове, но е извършил покаяние преди сетния дъх – има голяма вероятност да бъде спасен, защото Аллаху теаля е обещал, че ще приеме покаянието. Ако не е постигнал честта да се покае, неговото състояние зависи от волята на Аллаху теаля: ако пожелае, може да му опрости всичко и да го сложи в Рая или – в зависимост от тежестта на греховете – може да го измъчи с огъня на Ада или други страдания. Но в заключение – при всички случаи – ще бъде спасен и ще влезе в Дженнета, защото в ахирета само неверниците ще бъдат лишени от милостта на Аллаху теаля. Който има иман, колкото частица, ще постигне милост. Ако не може в началото – заради греховете –, ще я постигне по-късно. Я, Рабби, опази сърцата ни от заблуда (неверие), след като си ни напътил! Смили се над нас! Съжали това наше състояния! Само Ти може да ни опазиш от тъмнината на неверието и вероотстъпничеството!