СОХБЕТ……………………………..…ВОЙНИТЕ МЕЖДУ ЕСХАБ-И КИРАМ

Войните между Есхаб-и кирам – като събитията “Джемел” и “Съффин” – са били извършени с добри намерения и хубави причини: те не били породени от желания на нефса, инат или вражда, защото всички те са велики. Сърцата им се пречистили в присъствието на Пейгамбера ни “салляллаху алейхи ве селлем” и под неговия благословен поглед. В тях не останали алчност, злоба и враждебност. Техните мир, разделение и войни са били заради истината. Всеки един от тях е действал съгласно своя иджтихад. Те се отделили от другия, който е отсъдил различно, но не проявили инат и вражда. Има два или десет севаба за онзи, който е извършил правилен иджтихад, а един за този, които е допуснал грешка. Не бива да говорим лошо за онези, които са допуснали грешка – търсейки истината. Трябва да се отнасяме към тях като към тези, които са я открили, защото и двете страни печелят севаб. Учените на ехли суннет са казали, че Емир [Али] “радияллаху анх” е бил прав в тези битки. Тези иджтихади, които не били в синхрон с неговия, били грешни. Но за никого от тях не може да се говори лошо, камо ли да се нарекат неверници или грешници! Хазрети Али – визирайки тези битки – е казал: “Нашите братя се отделиха от нас. Те не са неверници или грешници, защото действат според своя иджтихад.” Пейгамберът ни “салляллаху алейхи ве селлем” е казал: “Избягвайте да говорите лошо за моя Есхаб!” Както се вижда, ние трябва да приемаме всички сподвижници за велики и да говорим за тях с почит и добро. Не бива да мислим лошо за нито един от тези големци! Трябва да приемем (проумеем) техните сражения за по-добри от мира между другите. Ето това е пътят на спасението, защото обичта към тях произлиза от любовта към нашия Пейгамбер “салляллаху алейхи ве селлем”. Враждебното отношение към тях е равносилно на вражда срещу него. Големият учен Ебу Бекр-и Шибли “куддисе сиррух” е казал: “Човек, който не зачита Есхаб-и кирам “радияллаху теаля анхум еджма’ин”, не може да е повярвал в Мухаммед “алейхисселям”.”