СОХБЕТ…………………… ПОЗВОЛЕНО ЛИ Е ДА СЕ ЧЕТЕ МЕВЛИД? (1)

Мевлид означава - рождение. Рождението на Пейгамбера ни (алейхисселям) е празник за всеки мюсюлманин.

Расулюллах (алейхисселям) е устройвал угощения на своите сахабии в нощта на рождението си, разказвал е за чудесата по време на рождението си, за детството си. Това се е правело и по време на управлението на Хазрети Ебу Бекр. Голям севаб е в тази нощ да се слушат, четат, учат или споменават необикновените явление по време на раждането на Султана на вселената. Ислямските учени отдават изключително значение на тази нощ. Хазрети Мевляна казва: “Белите се премахват от местата, където се чете мевлид.” Тази нощ е най-ценната в исляма след нощта Кадр.

Ислямските учени столетия наред са писали и чели книги за мевлида. Има многобройни касидета, възхваляващи Мухаммед (алейхисселям). Една от най-известните е тази на Сюлейман Челеби, написана през 15-ти век. Това, че е писана след смъртта на Расулюллах (алейхисселям), не означава, че е бидат (нововъведение), защото да се възхвалява Слънцето на двата свята е ибадет. По всяко време могат да се пишат такива касидета. Четенето на мевлид-и шериф се прави с цел споменаване на раждането на Расулюллах (салляллаху алейхи ве селлем), неговия живот, мираджа (възнесението), както и с цел неговото възхваляване. Всеки вярващ много обича Мухаммед (алейхисселям) - това е условие на вярата. Обичта към него се поражда от вярата. В хадис, предаден от Бухари, се казва: “Не може да е вярващ онзи, който не ме обича повече от майка си, баща си, детето си и всички останали.”

В хадис, предаден от Дейлеми, Расулюллах (алейхиссаляту весселям) казва: “Човек, ако много обича нещо, разбира се, че го споменава много.” Човек, обичащ много Мухаммед (алейхисселям), го споменава много често. В друг хадис, предаден пак от Дейлеми, Мухаммед (алейхисселям) казва: “Споменаването, сещането за пейгамберите е ибадет.”