МЕНКЪБЕ……………………………………ПОКАЯНИЕТО НА ПИЯНИЦАТА

Имам а’зам имаше млад съсед, който всяка вечер се прибираше пиян и започваше да вика и крещи. Един ден служителите на реда го заловиха и го задържаха в ареста. На следващия ден – след като имам а’зам бе отразил:

- Крясъците на комшията не се чуват....?! – един от неговите ученици му съобщи, че е арестуван.

Когато научи това, имамът отиде при валията. Щом валията го видя, изправи се на крака и го приветства с голямо уважение. Запита го за причината на посещението му и имамът му разказа за случая. Валията веднага освободи младежа и рече:

- Защо си причинихте неудобството да дойдете чак дотук за нещо толкова незначително?

Беше достатъчно да пратите вест по някого.”

Имам а’зам се обърна към младежа и му каза:

- Виж, ние не те забравяме. - и му подаде една кесия с пари. След тази случка младежът се разкая (направи тевбе) за лошите си постъпки и започна да посещава редовно уроците на имам а’зам. След време той стана един от учените в науката фъкх.

СОХБЕТ………………………………..……………………ФУКАХА-И СЕБ’А

Фукаха-и себ’а са седмината велики учени. На 34-а страница в превода на “Теджрид-и сарих”, което е съкратеното издание на Бухари, пише: “Тези седмина големи учени на блажения град Медина са: Са’ид ибни Мусеййиб, Касъм бин Мухаммед бин Еби Бекр-и Съддик, Урве-тебниз-Зубейр, Харидже-тебни-Зейд, Ебу Селеме-тебни-Абдуррахман бин Авф, Убейдуллах ибни Утбе и Ебу Еййуб Сулейман “радияллаху анхум”.”