РАЗКАЗ……………………………………………………ИМА И ПО-ЛОШО (3)

(Продължава от вчера…)

Освен факта, че бяха двама души в една килия, охкането на болния човек, който не беше се къпал през целия си живот, с мръсна коса и брада, съкрушаваха Мехмед. Те прекараха нощта така. На сутринта шейхът отново дойде на посещение и каза:

- Колко хубаво... Имаш си приятел. Няма да си самотен.

- Нямам такъв приятел. Човекът лежи болен, в безсъзнание и смърди. Принудени сме да стоим на това тясно място.

Шейхът отново си тръгна, без да каже нищо. След няколко часа болният огнепоклонник започна едновременно да повръща и да се изпуска. Мехмет, търсейки възможност да остане сам в килията, повика надзирателите. Когато надзирателите видяха сериозността на ситуацията казаха: „Отсега нататък ти ще отговаряш за почистването на тази килия“, дадоха му кофа с вода и кърпа и си тръгнаха.

Арестуваните от другата килия се разделили на две групи, между тях отново започнал бой, повечето умрели от наръгване с нож, а останалите били ранени.

На следващия ден шейхът дойде да посети полицейския участък. Когато наближи килията, чу изгарящия глас на Мехмед. От една страна, той почистваше огнепоклонника и килията, от друга страна се молеше:

- Я, Рабби! Благодаря ти, радвам се, че влязох в единична килия, а иначе можех да умра в побоя. Освен това, тъй като служех на огнепоклонника, той стана мюсюлманин.

Когато видя шейха, той наведе глава и каза:

- Учителю, вие бяхте прав. Този човек е болен, а мен ме накараха да се грижа за него. Помислих си, какво би станало, ако този човек умре? Дори щяха да ме обвинят в убийство или нямаше да дойдат тук, кой знае колко дни щяха да ме държат тук с трупа на човека. За щастие не умря, стана мюсюлманин, още повече че се отървах от големия побой.

Шейхът се усмихна:

- Значи разбра, че има и от лошото по-лошо... Ще ти дам радостна вест. Докато минавах покрай полицията, чух, че истинският крадец е заловен.

Мехмет скоро беше освободен от полицейския участък. Той вече осъзна, че има и от лошото по-лошо.

Богаташ от региона се смили над него и го нае на работа. Когато жена му научи, че е започнал работа, тя го прие отново у дома.