СОХБЕТ……………………………………МНОГО ВАЖНО РАЗЯСНЕНИЕ

Всички хора – мъже и жени – трябва да спазват заповедите на Аллаху теаля (фарзовете) и да отбягват забраните (харамите) във всичко, което казват и вършат. Ако човек не отдава значение на изпълняването на някой фарз или отбягването на някой харам, ще загуби своята вяра и ще стане неверник. Онзи, който умре като неверник, ще бъде подложен на гробно мъчение. После ще отиде в Ада и ще гори вечно. Няма възможност и вероятност да бъде опростен и изкаран оттам. Много е лесно човек да стане неверник – всички слова и дела (ако не се внимава) крият голяма опасност от попадане в неверие. Наред с това обаче спасението е също толкова лесно. Дори да не се знае причината, довела до неверие, ако човек прави истигфар по един път дневно, т.е. ако каже “Естагфируллах”, без съмнение ще бъде простен. С други думи, ако се покае, казвайки: “Я, Рабби! Ако съзнателно или несъзнателно съм казал или направил нещо, което причинява неверие, разкайвам се! Прости ми”, той без съмнение ще бъде простен. Ще бъде спасен от влизане в Джехеннема. Всеки ден задължително трябва да се правят тези тебве и истигфар, за да може човек да се спаси от вечно изгаряне в Джехеннема. Няма друго задължение по-важно от това. Когато се прави покаяние за греховете, където има и престъпени човешки права, тези права трябва да бъдат изплатени. При правене на покаяние за пропуснатите фарзови намази, трябва да се на-ваксат всички те.

СОХБЕТ...........................НАСТАВЛЕНИЯ ОТ АБДУЛКАДИР ДЖЕЙЛЯНИ

“Мюсюлманинът най-напред трябва да извърши фарзовете. След тях идва ред на ваджибите и суннетите, а после на нафилетата. Да се прекарва време с нафилета при наличие на неизпълнени фарзове е малоумие. Суннетите на онзи, който има фарзови задължения, не се приемат. В хадис-и шериф, предаден от Аби бин Ебу Талиб, Расулюллах “салляллаху алейхи ве селлем” казва: “Онзи, който изпълни нафиле, без да е наваксал пропуснат фарз, напразно ще се е помъчил (потрудил). Докато не изплати фарза, Аллаху теаля няма да му приеме нафилетата.” Мюсюлманинът е като търговеца. Фарзовете са неговият капитал, а нафилетата са неговата печалба. Докато не бъде спасен капиталът, не би могло да се мисли за печалба.”