СОХБЕТ……………………………….……ИНФОРМАЦИЯ ЗА ДЖИНОВЕТЕ

На онези, които питат дали има джинове, трябва да се отговори веднага, защото съмнението в тяхното съществуване е много опасно. Т.е., който отрича съществуването на джиновете, не е мюсюлманин.

Джиновете са създадени от въздух и огън. Пламъците на огъня са невидими. Тъй като твърдите вещества в него се загряват и излъчват светлина, те изглеждат ярки. Затова и джиновете са невидими. Пламъкът е два вида: първият е зулмани [невидим], а вторият – нурани [също невидим]. Джиновете са създадени от първата част, а меляикетата от втората. Хората са създадени от веществата, които се намират в почвата, но Аллаху теаля ги е променил в органични форми и ги е организирал, превърнал ги е в плът и кости. По същия начин при ангелите и джиновете пламъкът се е видоизменил и е придобил фин вид, способен да приеме всякаква форма.

Джиновете могат да бъдат мюсюлмани, грешници и кяфири.

По отношение на сътворение меляикетата и джиновете си приличат. Първите са благородни, ценни, а вторите презрени, недостойни. Меляикетата съдържат повече светлина, а джиновете пламък. Близостта на ангелите с джиновете е като близостта на човека с животните. Високопоставените хора са по-ценни от меляикетата, а джиновете са по-ценни от животните. 

Част от древните философи, по-голямата част от кадериййе [т.е. му‘тезиле] и зъндъците отрекоха джиновете и сатаните. Така те напуснаха исляма.

В Коран-и керим, в 56-и айет на сура Зарийат по смисъл се повелява: „Сътворих Аз джиновете и хората единствено за да Ми служат.“ В 74-ти айет на сура Еррахман се казва, че джиновете ще влязат в Дженнета. [Вярващите джинове ще отидат в Дженнета]. В 31-ви айет на сура Еррахман е използвана думата „секалян“, която означава „О, хора и джинове!“. Сура Кул-е‘узу и сура Джин ясно информират за съществуването на джиновете. Онези, които тълкуват по-друг начин свещените айети за джиновете, опирайки се на собствения си ум, стават муртеди (вероотстъпници). Подробна информация за джиновете е дадена в книгата на хазрети Сеййид Абдулхаким Арваси „Кешкул“ и в книгата „Сеадети Ебедиййе“.