МЕНКЪБЕ.........................ЯБЪЛКАТА И БАЩАТА НА ИМАМ-И АЗАМ (2)

(Продължава от вчера…)

Хазрети Сабит прие това предложение, за да не отиде в отвъдното с кулов хак (нарушени права на раб). Подготовката за сватбата беше извършена. През първата вечер влезе в стаята, в която беше булката и веднага излезе. Той мигновено изтича при тъста си и каза: „Трябва да има грешка, в стаята няма девойка с качествата, които споменахте, точно обратното!“ Тъстът му се усмихна и каза: „Синко, тя е моята дъщеря, тя е твоята съпруга. Казах, че е сляпа, понеже никога не е гледала харам. Казах, че е глуха, защото не е слушала харам. Казах, че е няма, понеже никога не е говорила харам. Казах, че е недъгава, защото никога не е ходила на харам места. Отиди при съпругата си, Аллаху теаля ви го благослови и да ви направи щастливи.“ От този брак, т.е. от такива родители, се ражда хазрети имам-и азам Ебу Ханифе.

СОХБЕТ...............ПРЕВЪЗХОДСТВОТО НА БЕДНИТЕ, КОИТО СА ТЪРПЕЛИВИ

Съобщено е, че бедните мюсюлмани на общността ще влязат в Рая половин ден преди богатите. Този половин ден е равен на петстотин земни години, защото един ден, изразен от Аллаху теаля, е равен на хиляда земни години. Този факт е ясно обявен в сура Хадж. Само Аллаху теаля знае защо е толкова дълго, защото там не съществуват дните, нощите, месеците и годините, характерни за този свят. Бедните, за които е казано, че ще влязат рано в Дженнета, са тези, които се подчиняват на исляма и проявяват търпение. Подчинението към исляма се изразява в изпълнява-не на заповедите и отбягване на забраните. Бедността също си има сте-пени. Най-високата се печели на онова ниво, което е наречено фена. Беднякът, който се намира на тази степен, знае (проумява), че всичко, освен Него, е нуждаещо се. [Няма създание, което да не се нуждае от Аллаху теаля (да не е бедно).] Това го кара да забрави за всички създания и той не си спомня за нито едно от тях. Онзи човек, който е постигнал всички степени на бедност, е по-високопоставен от този, който е постигнал част от тях. Ето защо състоянието на човек, достигнал до фена и е беден материално, е по-добро и ценно от това на онзи, който е достигнал до фена, но не е беден материално.