СОХБЕТ……………………………………МУХАММЕД АЛЕЙХИССЕЛЯМ (2)

Благословеното лице на Мухаммед (алейхисселям) и всичките му благословени органи, и благословения му глас бяха по-хубави от лицата, и от органите, и от гласовете на всички хора. Благословеното му лице бе леко закръглено и в радостни моменти засияваше като лунен къс. Радостта му личеше от благословеното му чело. През нощта виждаше така, както и през деня. Както виждаше това, което ставаше пред него, така виждаше и това, което ставаше зад него. Стотици книги свидетелстват за този факт. Аллаху теаля, Който е създал способността на човек да вижда с очите, е в състояние да създаде зрение и с други части на тялото. Благословените му мигли бяха дълги. В благословените му очи имаше малко червенина, зениците му бяха много черни. Челото на любимия ни Пейгамбер бе открито. Благословените му вежди бяха изписани, без да са сключени. Благословеният му нос бе много хубав. Благословените му зъби бяха бели, а предните редки. Когато произнасяше нещо, като че ли между зъбите му излизаше светлина. Сред рабите на Всевишния Аллах нямаше по-красноречив оратор от него. Благословените му слова се възприемаха лесно, пленяваха сърцата и привличаха душите. Когато говореше, редеше думите като мъниста. Ако някой искаше да ги преброи, това бе възможно. Понякога повтаряше три пъти, за да се разбере по-добре. В Дженнета ще се говори като Мухаммед (алейхисселям). Благословеният му глас достигаше до там, до където бе невъзможно да достигне ничий глас. С малко думи обясняваше много неща. Над сто хиляди хадис-и шерифи доказват, че той е Джевами-ул келям. Някои ехл-и суннитски учени казват, че Мухаммед (алейхисселям) обяснил с четири хадиса четирите основи на исляма: „Делата са според намеренията.“, „Позволените неща са известни, забранените неща са известни.“, „Ищецът трябва да покаже свидетел, а ответникът трябва да се закълне.“ и „Не е зряла вярата на мюсюлманина, докато той не пожелае за брата си по вяра това, което желае за себе си.“ 

Първият от четирите хадиса стои в основата на служенето (ибадета), вторият – в основата на взаимоотношенията (муамелят), третият – в основата на правосъдието и политиката, и четвъртият – в основата на етиката и морала.