МЕНКЪБЕ....................НЕ ГОРИ, ДОКАТО АЛЛАХУ ТЕАЛЯ НЕ ПОВЕЛИ

Един ден в сохбет на Мухйиддин Ибни Араби “куддисе сиррух” беше дошъл един философ неверник. Отричаше чудесата на пейгамберите и се опитваше да разреши всичко с философия. Беше студено зимно време. По средата на помещението имаше голямо огнище с накладен огън. Философът каза:

- Обикновените хора вярват, че Ибрахим [(алейхисселям)] е бил хвърлен в огън, но не e изгорял. Че как изобщо е възможно това, защото свойството на огъня е да гори  - и наговори още куп подобни неща.

Мухйиддин-и Араби “куддисе сиррух” рече:

- Аллаху теаля в 69. свещен айет на сура Енбия по смисъл казва: “И Ние повелихме на огъня: “О, огън! Бъди прохладен и безопасен за Ибрахим!”

Хвана откритото огнище и изля жарта и огъня в него върху полите на философа и ги разбърка със собствената си ръка. Философът замръзна на място. После шейхът отново ги сложи с ръце вътре в огнището. Философът още повече занемя и видя, че ръцете на Ибни Араби “куддисе сиррух” не са изгорели. Шейхът му каза:

- Ела и си пъхни ръцете вътре!

Философът ги протегна към него, но още в същия миг ги дръпна заради голямата горещина.

Хазрети Мухйиддин-и Араби му рече:

- Дали огънят ще гори или не зависи от повелята на Аллаху теаля.

Когато философът стана свидетел на този керамет, от сърце изрече: “Ешхеду ен ля иляхе илляллах ве ешхеду енне Мухаммед абдуху ве расулюх.”