СОХБЕТ…………………..………………….…КАКВО ОЗНАЧАВА БИД’АТ?

Бид’ат е онова нещо, което е било измислено (вмъкнато) в религията на по-късен етап. Това са неща, които ги е нямало във времето на Пейгамбера “салляллаху алейхи ве селлем” и четиримата му халифи “радияллаху анхум”. Били измислени по-късно и хората започнали да ги изпълняват като поклонения. Например, веднага след намаза се чете айет-ел-кюрси. Ако преди него се изрецитира Салятен тунджина или някоя молитва, става бид’ат. Те могат да бъдат изпълнени след айет-ел-кюрси и тесбихите. След приключване на намаза или молитвата е бид’ат – преди изправяне – да се прави седжде. Бид’ат е да се чете езан по високоговорител. Високоговорителят е инструмент, който издава звук. В речниците – например в “Мунджид” – пише така: “Инструментите, които издават звуци, се наричат мизмари.” Високоговорителят е вид мизмар. В книгата “Хад-ид-даллин” пише: “В един хадис-и шериф, поместен в “Хилйетул-евлия” на Ебу Ну’айм Исфехани, се казва – в обръщение към шейтана –: “Твоят муеззин е мизмарът.” Този свещен хадис показва, че езанът, изпълнен по високоговорител, е шейта̄нски. Всяка промяна или реформа, направена в исляма, е бид’ат. От друга страна, ползването на неща като вилици, лъжици и вратовръзки, пиенето на кафе и чай, както и тютюнопушенето, не са бид’ати, защото нямат отношение към ибадетите. Това са обичаи, попадащи в категорията мубах, и не са забранени. Тe не стават причина за пропускане на заповедите на исляма или извършване на забраните. В “Хадика-тун-недиййе” пише така: “Ако бид’атът не се отнася до религията и поклоненията, а до обичаите и традициите, ислямът не го отхвърля. Ако не се прави за поклонение, не става бид’ат. Т.е. ако не се прави за постигане на близост до Аллаху теаля, а се мисли за извличане на земна полза, отнасяща се до ядене, пиене, носене на облекло, ползване на превозни средства, изграждане на жилища и грижи за дома – освен ако не са пречка за ибадетите или не стават причина за вършене на грехове. Нашата религия не е забранила това.”