МЕНКЪБЕ…………………….……………ДЕТЕТО, КОЕТО НЕ ИЗЛЪГА (1)

Един ден запитаха Сеййид Абдулкадир Джейляни (рахметуллахи алейх): “Кое дело беше в основата на всичко, че постигнахте толкова високи степени?”

Отвърна им: “Моята основа беше правдивостта. Никога не съм изговарял лъжа. Лъжата не я записах дори на лист и никога не съм мислел за някаква лъжа. Уеднаквих своята външност и вътрешност. Ето защо винаги ми провървя. Като малък единственото ми желание беше да изуча наука и да я приложа на практика. В моето детство в деня Арефе бях отишъл на нива да ора с вол. Бях хванал вола за опашката и работех. Животното проговори и ми каза: “Ти не си създаден за това и не ти е повелено да вършиш това.” Изплаших се и се върнах обратно. Качих се на покрива и пред мен се показаха хаджиите. Видях ги да изпълняват вакфе. Рекох на майка си: “Позволи ми да поема по пътя на Аллаху теаля. Разреши ми да отида в Багдат и изуча наука. Нека намеря праведни раби и евлии и да ги посетя.” Майка ме запита за причината. Казах ѝ онова, което ми се случи. Разплака се и стана. Имаше 80 жълтици, останали като наследство от баща ми. 40 от тях задели за брат ми, а останалите ги заши в торба изпод мишницата ми. Позволи ми да отида и ме накара да ѝ обещая, че никога няма да изрека лъжа, подир което ми рече: “Хайде синко! Нека Аллах те дари със спасение. Разделям се с теб в името на Аллаху теаля. Оттук насетне няма да мога да видя лицето ти до Къямета.” С малка група потеглих за Багдат. Когато задминахме Хемедан, пред нас се появиха 60 конници мародери. Нападнаха ни и ограбиха целия керван. (Следва продължение…)