МЕНКЪБЕ…………………….……………ДЕТЕТО, КОЕТО НЕ ИЗЛЪГА (2)

(Продължава от вчера…)  

Един от тях дойде при мен и ме запита:

 - О, младежо! Ти имаш ли нещо?

 - 40 жълтици. – рекох аз.

 - Къде са?

 - Изпод дрехата ми, зашити са там!

Той си помисли, че се подигравам с него и ме остави. После дойде друг. С него се случи същото и си отиде. И двамата отишли да кажат това на своя главатар, който ме повика. Междувременно си поделяха плячката. Отидох там.

 - Имаш ли жълтици? – запита ме той.

 - Имам 40 жълтици.

   Повели да разшият мястото, което бях посочил. Отшиха и ги изкараха. Запитаха ме:

 - Защо го каза?

 - Майка ми каза да не лъжа никога. Обещах ѝ. Трябва да си спазя обещанието.

Главатарят се разплака искрено и извика: “Аз от толкова години насам развалям своето обещание към своя Господар, Който ме сътвори и отгледа.” Извърши покаяние и обяви, че се е отказал от мародерството. Хората му отвърнаха: “Преди беше главатар в кражбата и разбойничеството, а сега бъди наш главатар в покаянието.” Подир това всички извършиха тевбе и върнаха стоките на хората в кервана. Първите, които извършиха покаяние посредством мен, са тези 60-ма души.