СОХБЕТ.................О, АЛЛАХ МОЙ, ПОМОЩНИК НА ПРАВЕДНИТЕ (1)

Един младеж винаги се молеше при Кяабе: „О, Аллах мой, помощник на праведните, о, Аллах мой, помощник на тези, които избягват харам, възхвалявам те.“ Това обстоятелство привлече вниманието на всички. Някой го попита: „Защо винаги се молиш с една и съща дуа, нищо друго ли не знаеш?“ Той обясни:

„Преди седем-осем години, докато бях в Кяабе, намерих една кесия, пълна със злато. Имаше точно хиляда златни лири. Един глас вътре в мен казваше „С това злато, ще направиш това и това“. Не, казах си, това не е мое, това е чужда собственост, би било харам да го използвам.

В това време един човек крещеше „Някой да е намирал такава кесия?“

Повиках го и попитах каква е кесията, какво има в нея. Той описа кесията и каза, че в нея има хиляда златни монети. Казах, вземи кесията си и му я дадох. Човекът отвори кесията и ми даде тридесет златни монети.

Отидох на пазара. Продаваха млад пленник [роб] с чисто лице. Чистотата на младия мъж привлече вниманието ми. Отидох при продавача и казах какво искаш за този роб. Каза тридесет златни монети. Дадох тридесетте златни монети, които получих от онзи човек, и купих младежа.

Минаха няколко години. Младежът беше много трудолюбив и много възпитан. Толкова се радвах, че го имам. Един ден, докато вървях с него, отсреща двама-трима души се насочиха към нас. Младият мъж ми каза: „Господарю, аз съм син на мароканския емир. Това са хората на баща ми. Те ме намериха и искат да ме купят от вас. Вие сте добър човек, не ме продавайте за по-малко от тридесет хиляди златни монети." (Следва продължение…)