СОХБЕТ…………………………..…ДВЕТЕ ИЗИСКВАНИЯ НА ЛЮБОВТА

Любовта изисква обичане на приятелите и чувстване на вражда към враговете на любимия. (Когато човек заобича някого, той автоматически заобичва и тези, които обичат обичания, и намразва тези, които са враждебни към него.) Тази обич и вражда не са по силите и желанието на онзи, който обича искрено – те се появяват от само себе си, без да се положи усилие за тях(ното придобиване). Приятелите на любимия (от само себе си започват да) изглеждат красиви (в очите на обичащия), а враговете му – грозни и лоши. Същото се случва и с онези, които се поддават на красивите образи на земното (т.е. влюбват се в тях. Те – за-ради тази своя любов – автоматически заобичват земните хора и намразват откъснатите от земния живот). Оттук става ясно, че онзи, който твърди, че обича, но не се дистанцира от враговете на своя любимец, не е искрен в любовта (лицемерничи). Такъв човек се нарича мунафък, т.е. лъжец (двуличник). Шейх-ул-ислям Абдуллах Енсари “куддисе сиррух” е казал: “Веднъж Ебул-Хусейн бин Шeм’ун обиди моя учител Хусри. Оттогава насетне чувствам студенина към него.” Място е да спомен и следната поговорка на големците: “Ти си по-долен от куче ако не чувстваш обида (неприязън) към човека, който е ранил твоя учител.” Тези две условия на любовта са обявени в Коран-и керим и хадис-и шерифите. Както става ясно от тези знамения, ако човек обича враговете на Аллаху теаля, ще се отдалечи от Него. До-като не се дистанцира [от враговете], не може да се сближи [с приятели-те]. Но това (правило, поради грешно тълкуване) не бива да води до вражда към Есхаб-и кирам, както е станало при някои хора (шиитите). Враждата трябва да е насочена срещу враговете (на Пророка ни, в случая), а не приятелите (му). Тъй като всички от Есхаб-и кирам са били удостоени с честта да постигнат компанията и присъствието на Пророка ни “салляллаху алейхи ве селлем”, и благословения му поглед, лек за сърцата и душите, те са заобичали един друг и почувствали вражда към неверниците. Всички те са били любимци на Расулюллах “салляллаху алейхи ве селлем”.