ИСТОРИЯТА ДНЕС.................................СЕЙЙИД АБДУЛХАКИМ АРВАСИ

Сеййид Абдулхаким Арваси „каддесаллаху теаля есрарехума“ е един от най-дълбоките ислямски учени на своето време. Той е роден в град Башкале, област Ван (Източна Турция), през 1281 [1865 м.] година. В началото на 1300 година по хиджра той получава иджазет [диплома] от Алляме Сеййид Фехим „куддисе сиррух“ в науки като илм-и сарф, нахв (граматика); мантък (логика); муназара (аргументация); вади’ (законодателство); беян; ме’ани (лексикология); беди’ (реторика); келям; усул-и-фикх (методология на фикха); тефсир (тълкуване на Коран-и керим); тасаввуф; нусх-и лил-муслимин; ифта-и алел-мезхебин; улум-и-хикемиййе или хикмет-и таби’иййе, [физика и биология]; хикмет-и иляхиййе; риязиййе (математика); хей’ет (астрономия) и улум-и захириййе. Също така получава диплома за разделите (пътищата) на тасаввуфа като Муджеддиди, Кадири, Кюбреви, Сухраверди и Чешти.

За да се избави от гнета и кланетата, извършвани от арменските бунтовници, Сеййид Абдулхаким Арваси заедно със своите семейство и роднини, емигрира в редица иракски и анадолски градове като Ревандиз, Ербил, Мосул, Адана, Ескишехир и най-накрая в началото на Шаввал 1337 [1919 м.] година, се установяват в Ейюб Султан, Истанбул. Преди да емигрира, два пъти извършва поклонението хадж.

Той има редица писма под формата на брошури. Сред тях са тези изключително ценни шедьоври като труда му за началото на религиозните практики като мевлид и използването на тесбих (броеници), и тяхната шериатска законосъобразност; брошура, озаглавена „Рабита-и шерифе“; книгата му „Еррияз-ут-тесаввуфиййе“, която той пише като мудеррис [професор] на факултета по тасаввуф в ислямския университет „Медресе-и мютехассисин“ по време на управлението на султан Вахидеддин хан; книгите „Сахабе-и кирам“ и „Едждад-и Пейгамбери“, и в допълнение към това свои стихове на арабски, персийски и турски.

Никога не се е занимавал с политика и не е участвал в каквито и да било политически партии. Сеййид Абдулхаким Арваси бил против всички разколнически фракции, особено тези, които били прикрити под булото на мистични течения на тасаввуфа. Не само че той строго спазвал закона, но винаги съветвал привържениците си да следват неговия пример.

Поради боледуването си, след прекарани 18 дни на легло в къщата на Фарук бей в Анкара, Абдулхаким ефенди умира на 27 ноември 1943 г. Благословеното му тяло е погребано в градчето Баглум, на 24 км. северно от Анкара, при залез слънце. Нека всички да постигнем неговия шефаат! Амин.