МЕНКЪБЕ………………………………………………НЕКА ИЗГОРЯ С НЕГО

Когато хвърлиха Ибрахим (алейхисселям) в огъня, всички меляикета, диви животни и птици заплакаха и се събраха около него и търсеха начин да му помогнат.

Сред тях имаше и слабо славейче. Докато се канеше да се хвърли в огъня, Хак теаля заповяда на Джебраил (алейхисселям):

- Хвани тази птица и я попитай какво желае.

Когато Джебраил (алейхисселям) грабна птицата и я попита какво иска, птицата каза:

- Хвърлят Халилуллах в огъня. Тъй като не мога да го спася, поне да изгоря заедно с него.

Хак теаля каза:

- Какво иска тази птица от мен?

Славеят каза:

- Нямам друго желание на света освен да споменавам името на Аллаху теаля. Чух, че има хиляда и едно имена. Знам сто и едно от тях. Бих искал да знам и другите деветстотин свещени имена.

Аллаху теаля изпълни желанието на птицата.

Сега славеят, който чурулика из полята, произнася името на Аллаху теаля.

Когато огънят на Немруд се превърнал в розова градина за Ибрахим (алейхисселям), славеят дошъл и започнал да пее на розовото дърво. Оттогава до края на света се влюби в розовото дърво.