СОХБЕТ..................................................ДА СЕ ПОКАЕМ ЗА ГРЕХОВЕТЕ

Аллаху теаля в 31-о знамение на сура Нур по смисъл казва: “О, вярва-щи! Покайте се всички пред Аллах! С покаяние може да се спасите.” В 28-о знамение на сура Тахрим, намиращ се в края на 28-и джуз, се казва (по смисъл): “О, избраници, които сте повярвали! Върнете се към Аллаху теаля! Покайте се искрено, т.е. не нарушавайте покаянието си! С такова тевбе вашият Господ може да ви прости и да ви въведе в Дженнети, пред чиито дървета и палати реки текат.” В 120-о знамение на сура Ен’ам по смисъл се казва: “Изоставете и явния, и скрития грях!” За всеки е фарз-и айн да се покае за своите грехове. Ни-кой не може да избяга от това. Как би могло да се избяга, при условие, че всички пророци “алейхимуссалевату веттеслимат” са правели тевбе? Мухаммед “алейхи ве алейхимуссалеват”, последният и най-велик сред тях, е казал: “В сърцето ми се явяват завеси [които стават пречка за идването на божествените сияния] и затова казвам истигфар по седем-десет пъти на ден.” Ако в извършения грях няма човешки права, т.е. ако е само между извършителя и Аллаху теаля – като да се прелюбодейства, пие алкохол, слуша музикални инструменти, гледа чужди жени, държи Коран-и керим без абдест, отклонява в еретични убеждения [като шиизъм, нусайризъм и вахабизъм] и др. –, той може да бъде простен с покаяние и истигфар, изпитване на срам към Аллаху теаля и искане на прошка от Него. Ако човек е пропуснал някой фарз без извинение, той – за да бъде простен – трябва да го навакса.

СОХБЕТ………..СРАМЕЖЛИВОСТТА НА МУХАММЕД АЛЕЙХИССЕЛЯМ 

По отношение на своята срамежливост, Пейгамберът ни (алейхиссаляту весселям) превъзхождаше всички живи същества. Не се обръщаше към никого с лошо име.

Майка ни Хазрети Аише разказва: “Ако се съобщеше на Расулюллах, че някой е постъпил грешно, той, без да назовава името на конкретния човек, казваше само: “Защо правят така?”

По този начин попречваше на вършенето на неприличното дело, а в същото време не споменаваше име.