ВЯРАТА НА МЮСЮЛМАНСКИТЕ ДЕЦА

Достойният Аляуддин Хаскефи (рахиме-хуллаху теаля), подготвил книгата “Дурр-ул-мухтар”, в края на частта за брака на неверник, казва: “Ако мюсюлманско момиче с никях (сключен брачен договор) не знае за Исляма, когато достигне балиг (пълнолетие), бракът се разтрогва. [Т.е. тя става муртед, напуска Исляма.] Качествата на Аллаху теаля трябва да ѝ се съобщят, а тя да повтори и да каже: “Повярвах в тях.” Ибни Абидин, обяснявайки това, казва: “Когато момичето е малко, принадлежи към вярата на майка си и баща си и по този начин остава мюсюлманка, но когато достигне пълнолетие, то вече не принадлежи към религията на родителите си. Когато достигне балиг (пълнолетие), без да познава Исляма, става муртед. Докато не научи и повярва в шестте условия на вярата, и не приеме, че следването на Исляма е наложително, дори да произнася Келиме-и тевхид, т.е. Ля иляхе илляллах, Мухаммедун расулюллах не става мюсюлманка.” Тя трябва да научи и повярва в шестте условия, изброени в Аменту биллях…, и да каже, че е приела заповедите и забраните на Аллаху теаля.” От думите на Ибни Абидин се разбира, че неверникът става мюсюлманин, когато произнесе Келиме-и тевхид и повярва накратко в неговия смисъл. Но както всеки мюсюлманин, така и той, намирайки възможност, трябва да наизусти Аменту, да научи добре неговото значение и ислямските знания, необходими нему. Аменту е казването на Аменту билляхи ве Меляикетихи ве Кутубихи ве Русулихи вел Йевмил-ахири ве бил Кадери хайрихи ве шеррихи миналлахи теаля вел-ба’су ба’дел мевти хаккун, ешхеду ен ля иляхе илляллах ве ешхеду енне Мухаммеден абдуху ве расулюху [Повярвах в Аллаху теаля, в меляикетата (ангелите) Му, в свещените Му книги, в Неговите пейгамбери (пророци, пратеници), в Отвъдния свят и в съдбата, че доброто и злото са от Аллаху теаля, и че ще бъдем съживени след смъртта. Вярвам и потвърждавам, че няма друг илях (бог, създател), освен Аллаху теаля, и че Мухаммед е Негов раб и пейгамбер.]