ПЪРВАТА ЗАПОВЕД НА АЛЛАХУ ТЕАЛЯ Е ИМАНЪТ

   Първата заповед на Аллаху теаля е иманът (вярата), а първата забрана е неверието. Да се повярва означава да се приеме, че Мухаммед “алейхисселям” е последният пейгамбер на Аллаху теаля. Аллаху теаля е изпратил на него Своите повели и забрани на арабски език чрез откровение (вахий). С други думи, съобщил му ги e чрез меляике, а той е оповестил всички тези повели на хората. Това, което Аллаху теаля е съобщил на арабски език чрез меляике, се нарича Коран-и керим. Книгата, в която е записан целият Коран-и керим, се нарича мусхаф. Коран-и керим е слово на Аллаху теаля, а не на Мухаммед “алейхисселям”. Нито един човек не може да изрече подобно слово. Всичко онова, което се съобщава в Коран-и керим, се нарича ислям. Хората, които са повярвали от все сърце на всичко това, се наричат мю’мини или мюсюлмани. Нехаресването, отричането дори на едно от тези неща е кюфр (неверие) – такъв човек става враг на Аллаху теаля. Да се повярва в съществуването на Къямета (Съдния ден), джиновете, меляикетата и във факта, че пейгамберът Адем “алейхиссаляту весселям” е баща на всички хора и първи пейгамбер, става единствено чрез сърцето. Това са знания за имана (вярата), итикада и акаида.

   В нещата, които трябва да бъдат извършвани или отбягвани с тяло и сърце (душа), трябва хем да се вярва, хем да се изпълняват или отбягват. Те се наричат знания за ахкям-и ислямиййе. Приемането на тези знания е част от имана (вярата). Тяхното изпълнение или отбягване се нарича правене на ибадет (поклонение).