КОРАН-И КЕРИМ Е МНОГО ТРУДЕН ЗА РАЗБИРАНЕ

Коран-и керим е низпослан в съответствие с граматиката на говорения по онова време арабски език и е подреден подобно на стиховете. Пълен е с тънкостите на арабския език. Съответства на всички нюанси на науките беди', беян, ме`ани и белягат. Ето защо той е много труден за разбиране. Онзи, който не познава тънкостите на арабския език, дори да чете и пише на арабски, не може да разбере правилно Коран-и керим. Дори онези, които са знаели тези тънкости, не са разбирали Коран-и керим, и много негови места са били разяснени от Пейгамбера ни Мухаммед “алейхисселям”. Тези пояснения се наричат хадис-и шерифи. Есхаб-и кирам “ридвануллахи теаля алейхим еджма’ин” са предали на следващото поколение това, което са чули и научили от Пейгамбера ни Мухаммед “алейхисселям”. С течение на времето сърцата започнали да почерняват и особено новоприелите исляма са се захванали да тълкуват Коран-и керим според техния ограничен разум и грешни възгледи, като така разбрали от Коран-и керим неща, които не съответствали на съобщените от Мухаммед “алейхисселям” знания. Враговете на исляма разпалили това разделение  и  разединение, като така се появили седемдесет и две грешни, изопачени вярвания. Такива мюсюлмани с еретични вероубеждения се наричат ехли бид`ат или заблудени. Всички привърженици на тези седемдесет и две групи непременно ще отидат в Джехеннема, но тъй като те са мюсюлмани, няма да останат вечно там. След наказанието ще бъдат изкарани оттам и отведени в Дженнета. Ако вярванията им не съответстват на едно указание, което ясно е съобщено в Коран-и керим и хадис-и шерифите, тогава те напускат исляма и стават неверници. Подобни еретици се наричат мулхиди. Мулхидът продължава да приема себе си за мюсюлманин. Ислямските учени, които са изучили по правилен начин знанията за вярата от Есхаб-и кирам “ридвануллахи теаля алейхим еджма’ин” и са ги записали в книги, се наричат ехли суннитски учени “рахметуллахи алейхим еджмаин”. Това са онези учени, които са се издигнали до степента на иджтихад в един от четирите мезхеба. Тези учени не се захванали да поясняват Коран-и керим според своя разум и виждания, а повярвали само в онова, което изучили от Есхаб-и кирам. Те не следвали своите разбирания и възгледи, а разпространявали правилния път на Пейгамбера ни Мухаммед “алейхисселям”. Османската империя е била мюсюлманска държава и е следвала вярата на ехли суннет (били са сунити).