СПАСЕНИЕ ОТ НЕЩАСТИЯТА НА ТОЗИ И ОТВЪДНИЯ СВЯТ
В много ценни книги пише, че за спасение от нещастията на този и отвъдния свят и за постигане на покой и щастие, е необходимо най-напред да се повярва така, както са съобщили учените сунити (ехли суннитските учени), т.е. да се изучи и да се повярва във всичко, което са известили те. Онзи, който не изповядва вярата на eхли суннет (сунитската вяра), става или ехли бид`ат, т.е. мюсюлманин еретик, или мулхид (неверник, който вярва, че е мюсюлманин). Второто задължение на мюсюлманина, чиято вяра е правилна, е да стане салих, добър човек, т.е. да полага старание за спечелване на одобрението и обичта на Аллаху теаля. За целта е необходимо да изучи предписаните ислямски знания, които трябва да се изпълняват и отбягват с тяло и душа (сърце) и да живее съгласно тях. Казано иначе, да прави ибадет (поклонение). Ехли суннитските учени “рахиме-хумуллаху теаля” при разясняване на знанията за ибадетите се разделили на четири направления, като така се появили четирите мезхеба. Разликите между тях са малки и то в несъществените неща. Тяхната еднаква вяра ги обединява, поради което едни с други се обичат и уважават. Всеки мюсюлманин трябва да изпълнява ибадетите съгласно един от четирите мезхеба. А онзи, който не следва нито един от тях, напуска ехли суннет. Това е записано в разяснението към “Дурр-ул-мухтар” на Тахтави в главата Зебаих.