ЕФ’АЛ-И МУКЕЛЛЕФИН

   Да се повярва означава да се хареса и приеме от сърце всичко онова, което Расулюллах “салляллаху алейхи ве селлем” е казал. Онези, които вярват по този начин, се наричат мюсюлмани. Неверието в дори една негова дума и съмнението относно нейната уместност и полезност са равносилни на отричане на исляма. Такива хора се наричат неверници [врагове на Аллах]. Заповедите на Аллаху теаля, които са ясно повелени в Коран-и керим, се наричат фарзове. Онези неща, за които е казал ясно и категорично “Не ги правете!”, се наричат харами. Онези неща – които Аллаху теаля не е споменал ясно, но Пророкът ни “алейхиссаляту весселям” е похвалил тяхното изпълнение или е извършвал редовно, или не е възбранявал, когато е виждал някой друг да ги върши – се наричат суннети. Нехаресването на суннета е куфр [изкарва от исляма]. Онзи, който харесва даден суннет, но не го изпълнява, няма да бъде наказан в отвъдното. Онези неща, които той не е харесвал и заличават севабите на ибадетите, се наричат мекрухи. Дела, които не са нито повелени, нито забранени, се наричат мубахи. Съвкупността от всички тези заповеди и забрани се нарича “Ахкям-и иляхиййе”, “Еф’ал-и мукеллефин” или “Ахкям-и ислямиййе”.

   Еф’ал-и мукеллефин се състои от осем части. Това са: фарз, ваджиб, суннет, мустехаб, мубах, харам, мекрух и муфсид. Онези неща, които не са забранени, или забранени, но забраната се отменя поради необходимости, оправдания и причини, които ислямът приема, се наричат халяли. Всички мубахи са халял. Например, халял е да се излъже, за да се сдобрят двама мюсюлмани. Наред с това не всички халяли са мубах. Например, не е мубах, а е мекрух да се пазарува, когато се чете езан, въпреки че пазаруването – в своята същност – е халял.