Един ден Али “радъйаллаху анх ве керемаллаху веджех” бе изпуснал времето за икинди(следобеден) намаз. От мъка се спусна от хълмчето надолу. Пъшкал, охкал и плакал. Пейгамберът ни Мухаммед Мустафа “саллаллаху алейхи ве селлем” след като получи вест за това, заедно със своя есхаб пристигнаха при Али “радъйаллаху анх”. След като видя положението му Пейгамберът ни “саллаллаху алейхи ве селем” започна да плаче. Отправи дуа на Аллаху теаля. Слънцето отново се издигна. Пейгамберът ни “саллаллаху алейхи ве селлем” каза: “Хей, Али! Повдигни си главата, Слънцето все още се вижда”. Али “радъйалаху анх” се зарадва много и извърши намаза.

От големите евлии Байезид Бистами “куддисе сиррух” заспа тежко и не успя да се събуди за сутрешния намаз. Много стена и плака. В това време дочу един глас: “Ей, Байезид! Опростих ти тази небрежност. В името на този плач ти давам севаб(награда) колката за седемдесет хиляди намаза ”. След няколко месеца пак се случи подобно нещо, отново тежък сън. Този път дойде шейтана и като го хвана за крака го събуди, и му каза следното: “Ставай, времето за намаза ще ти отмине”. Байезид-и Бистами каза: “Ей, проклетнико, как може да постъпиш ти така? Ти, който гледаш всеки да изпусне намаза. Мен защо ме събуди?” И тогава шейтанът му отговори: “Когато беше изпуснал времето за кланяне на сутрешния намаз, ридаейки, беше спечелил севаб за седемдесет хиляди намаза. Като се замислих върху това те събудих, за да получиш севаб само за едно кланяне.”