Ваджиб се наричат онези неща, изпълнението на които е задължителни като фарз. Изпълнението на ваджиба в Куран-и Керим не е посочено ясно, колкото фарза. Ваджиб са следните неща: изпълнението на намазите Витр и Байрам, колене курбан при добро материално състояние, даване на фитре (милостиня). Силата на Ваджиба се равнява на Фарза. Неизпълнението на Ваджиб е мекрух (нежелано). Този, който не вярва, че дадено нещо е ваджиб не става кяфир, но заслужава да влезе в Джехеннема.

Сюннет се наричат онези дела или постъпки, чието изпълнение не са повелени от Аллаху теаля. Били са изпълнявани от страна на пейгамбера ни, получили неговото одобрение или похвала. Сюннет са и нещата, които пейгамберът ни не е възпрял при тяхното извършване. Да не се харесва сюннета е кюфр (безверие). Онзи, който одобрява, но не изпълнява някой сюннет не получава наказание. Който без причина не изпълнява сюннетите заслужава порицание и лишаване от севаб. Примери за сюннет: езан (покана за намаз в джамията), камет, кланяне на намаза с джемаат, по време на абдеста използването на мисвак (дървена четка за зъби), да извърши сюннет на детето си и т.н. сюннета бива два вида:
а) Сюннет-и Мюеккеде: Онези сюннети, които ги изпълнявал редовно Пейгамберът ни и много рядко ги пропускал. Сюннетите на сутрешния намаз, първите и последните сюннети на обедния намаз, сюннетът на вечерния намаз, два рек’ата сюннет на намаза ятсъ са от този род сюннети. Те безпричинно не бива да се напускат. Който не ги харесва става кяфир. Тези сюннети в никакъв случай безпричинно не се оставят.
б) Сюннет-и Гайр-и Мюеккеде: Това са сюннети, които ги изпълнявал Пейгамберът ни понякога. Такива са първите сюннети с четири рекята на намазите икинди и йатсъ. Ако се напускат редовно без причина мюслиманинът може да се порицава и да се лиши от шефаат(застъпничество). Има и още един вид сюннет: Сюннет-и алел- кифайе - поздравяване, минаване в отшелничество и пр.