Мюстехаб: Нарича се още, мендуб или адаб.    Тяхната тежест е като на сюннет-и гайр-и мюеккеде. В живота си пейгамберът ни тези неща ги е изпълнил няколко пъти. Харесвал ги и одобрявал. Даване име на дете на седмия ден от раждането му, носенето на хубави дрехи, използването на миск и др. С тяхно изпълнение се получава севаб. При тяхното неизпълнение няма да има наказание и от застъпничеството ще се възползва.
 Мубах: Мубах се наричат онези неща, които мюслиманите са свободни да изберат дали да ги вършат или отбягват. За тях няма повеля, но не са и забранени. Добре е да не се прекалява с тях: сън, ядене, облекло и т.н. Те ако се вършат в името на Аллаху теаля се получава севаб. Това може да се оприличи на яденето и пиенето с цел по-доброто служене на Аллаху теаля.

  Харам се наричат онези неща, за които Аллаху теаля в Куран-и керим изрично забранил с думите: “Не правете!” Този, който обявява харам за хелял или хеляла за харам, става кяфир. Да отбягваш харам е фарз и е много севаб. Харамът бива два вида:
а) Харам ли-айнихи: Убиване на човек, изневяра, хомосексуализъм, хазарт, пиене на алкохолни напитки, лъжа, кражби, ядене на свинско месо, пиене на кръв, ядене на мърша, излизане на жените и момичетата сред хората с непокрита глава, ръце и крака. Ако при извършване на тези грехове се изрече “бесмеле”, или се вярва, че всичко това е позволено и не отдава значение, че Аллаху теаля е забранил това се става кяфир. Ако вярва, че е харам, но с безспокойство ги върши, не се става кяфир, но ще изпита наказание в Джехеннема. Продължаването на вършене на харам и липсата на разкаяние могат да доведат до умиране без иман.
б) Харам ли-гайрихи: В същността си те представляват хелал. Външни обстоятелства ги правят харам, защото са притежания на друг. Пример; кражба, използване на чужди вещи, рушвет, лихва, хазарт и др.
  Трябва да се избегнат забранените неща. Да се отбягват харамите е много по-голам севаб от правене на ибадет. Нужно е да се научат харамите и да се пазим от тях.