Тези, които изпълняват фарз, ваджиб и сюннет заслужават севаб. Онези, които избягват харама и мекруха също получават севаб. При извършване на харам и мекрух се получава грях. Севаба, даден от отбягване и вършене на един харам, е много, много пъти повече от севаба на вършенето на един фарз. Севабът на един фарз е повече от отбягванено на вършенето на мекрух. Севаба от отбягване на вършенето на мекрух е повече от севаба на сюннета. Нещата, които са мюбах се наричат “Хайрад” и “Хасенат”. При вършенето на тях даденият севаб е по-малко от севаба на сюннетите.

Първото условя на исляма е произнясането на “Келиме-и шехадет”. Келиме- и шехадет означава произнасяне на думите: “Ешхеду ен ля иляхе илляллах ве ешхедю енне Мухаммеден абдюху ве ресулюх”. Всеки, който стане пълнолетен в исляма трябва да може да произнесе тези думи и присърце да им вярва: “На земята и на небесата няма нищо и никой освен Аллаху теаля, който да заслужава и да има право на поклонение. Истински ма’буд (божество) е само Той. Той е ваджиб-ул-вюджуд. Всички превъзходства са у Него. Той не притежава никакви недостатъци. Неговото име е Аллах. Мухаммед алейхисселям е негов раб и пратеник(пейгамбер).”В това е нужно от все сърце да се повярва.