МЕНКЪБЕ: НАМАЗЪТ, КОЙТО СПАСЯВА ОТ ЗАТВОРА

 Управителят на Хорасан - Абдуллах бин Тахир бе много справедлив човек. Жандармерията му веднъж бе заловила няколко крадци и му съобщили случая, обаче един от крадците избягал. Един железар от Хират бе отишъл в Нишапур. По погрешка арестували железаря при връщането му у дома и заедно с крадците го представиха на управителя. Той им заповяда да ги затворят. Железарят в затвора си взе абдест и изпълни намаз. Протегна ръце и се помоли: “О, Аллах мой! Спаси ме! Само Ти знаеш, че аз съм без грях. Само Ти можеш да ме спаси от този затвор”. Управителят през нощта се събуди, защото беше сънувал как четирима събарят престола му. Взе си абдест и изпълни два рекята намаз. Отново заспа. Пак същият страшен сън. Разбра, че е наказал невинни хора.
 Същата нощ извика директора на затвора и го пита, дали има останал в затвора невинен. Директорът му отговори, че не знае за такъв, но добави, че един от затворниците постоянно се моли и кланя намаз. Управителят заповяда да го доведат и го попита как е. Веднага разбра, че е невинен. Поиска да му се извини. Даде му хиляда сребърни монети и каза да го намери при нужда. При това железарят отговори, че не може да отиде при никого, оставяйки настрана истинския си Господар. Този, който накара да му се събори престола. После добави;” Да го оставя него и да отправя желанията си към друг? Ония молтви, които ги отправих след намаза ме спасиха от толкова мъки и изтезания. С тях постигам щастието си. Как мога да търся убежище при други?”