ЖАЛБАТА НА ЕДИН МЕДЖУСИ(ПОКЛОННИК НА ОГЪНЯ)

По времето на управлението на халифа Юмер(радъйаллаху анх), главнокомандващият на източния фронт Са’д бин Еби Ваккас, пожела да построи един дворец в град Кюфе. Къщата на един меджуси беше присъединен на парцела. Наложи се да  купи и това място. Огнепоклонникът не искаше да продава. Отиде да се посъветва със съпругата си. Тя каза;"Те имат в Медина халиф. Отиди и се оплачи на него."
 Пристигна в Медина и потърси двореца на халифа.Казаха му:
Той няма дворец.
Добре тогава, къде се намира сега?
Извън града е.
 Тръгна да го търси. Не видя ни войници, ни охрана. Само видя един да спи на земята и го попита:
Да си видял халифа Юмер?
А всъщност този беше Хазрети Юмер.
Защо го търсиш?
Неговият командир, иска насила да купи моята къща. Дойдох да се оплача от него.
 Хазрети Юмер, заедно с огнепоклонника се върна у дома. Поиска един лист. Не се намери хартия в къщи. Видя един кокал от плешка. Върху този кокал, след Бесмелето написа; "Ей Са’д! Недей огорчава сърцето на този меджуси! В противен случай, ела веднага при мен!" Огнепоклонникът взе кокала и се върна, каза на жена си: "Напразно се уморих. Ако дам това парче от кокал на командира, ще се ядосва повече мислейки, че се подигравам с него." Поради настояването на жената, отиде при Са’д (радъйаллаху анх).
 Са’д, седнал между войниците, говореше с радост. По едно време погледът му падна на написаното върху кокала на ръката на далече стоящия меджуси. Позна почерка на Емир-юл-мюминин Юмер и внезапно цветът на лицето му се промени. Всички се учудиха при тази неочаквана промяна. Са’д, идвайки при това меджуси каза:
Готов съм да направя каквото искаш! Само не ме изкарвай пред Юмер, защото нямам сили да понеса неговото наказание.
 Меджусито, като видя това състояние на главнокомандващия много се учуди. Като дойде на себе си веднага стана мюслиманин.
 Даваше следния отговор на тези, които питаха "Защо веднага стана мюслиманин?":
Видях им халифа. Спеше върху земята, беше се покрил със закърпена горна дреха. Също так видях да трепеперят от него велики командири. Разбрах, че тяхната религия е истинската. Да се отнася справедливо към някой като мен, който се покланя на огъня... Такава справедливост и таково отношение може да се очаква от хора, които са представители на истинската вяра.