От големите евлии жени – Рабиятул Адвиййе “рахметуллахи алейха” по време на молитва чу един да произнесе следните думи: “О, Раб мой, отвори ми вратите на милосърдието!” Тя му отговори: “Ей, невежо! Нима до сега на Аллаху теаля вратата на благоденствието бе затворена и ти искаш да ти се отвори? Вратата на милосърдието винаги е отворена, само че входовете (сърцата) не са отворени на. Помоли се да се отворят те!”
 Ей, мой Аллах! Ти си, който спасяваш всеки от мъки и изтезания. Не ни оставяй на земята и на оня свят в трудности. Ти си този, който изпращаш на нуждаещите се всичко, от което се нуждаят. Изпрати ни нужното за този и онзи свят. На други не ни оставяй, на този и на другия свят! Амин!

От известните евлии, Хамид-и Тавил, кланяше намаз в намазгяха си (място за обредна молитва на открито). В къщата му пламна пожар. Хората се насъбраха и го изгасиха. Жена му отиде при него и ядосана: “Гори ни къщата. Хората се насъбраха. Има толкова работа да се върши. Ти не помръдваш от местото си”. В отговор: “Кълна се в името на Аллаху теаля, че нищо не усетих”. Приятелите на Аллаху теаля в отношенията си към Него са постигнали такова ниво на себеотдаване и любов, че от тази необичайна сладост се самозабравят.