Един алим (учен) повелява: ” Ей чисти младежи! Ей благородни и скъпи деца на шехиди, които изхарчили ценното време, за научаване и за разпространяване на красивия ахляк на Ислямската вяра и дали живота си, за достигането на Аллаховата религия до хората!..

Научете добре, точно и правилно, Ислямската вяра и съобщения от нея, красив ахляк, оставен на вас еманет от достойните ви деди! Защитете с цялата си сила, този еманет, от злите очи, които са врагове на честта, на достойнството и на красивия ахляк (морала)! Разпространявайки навсякъде, помъчете се хората да се сдобият с вечното щастие. Да знеате, че нашата религия ни повелява да бъдем с красив характер, да се обичаме взаимно, да уважаваме възрастните, да бъдеме съчуствителни към малките, да правиме добро на всички, на вярващи и на невярващи. Дайте хакка и заплатата на всеки! Не се противопоставайте, срещу повелите на законите и на правителството! Платете навреме данъците! Никога не забравяйте, че Аллахю теаля, винаги помага на честните хора! Да се обичаме и да си помагаме, та Аллахю теаля да ни бъде в помощ!..”

Град Бурса преди да мине под Османско владичество, един от гърците скришом бе станал мюслиманин. Един негов близък приятел попита за това гърка: Защо остави вярата на родителите? Неговият отговор беше много смислен. На приятеля за това по следня начин обясни: “По едно време единия от пленените мюслимани го оставиха при мен. Гледам един ден този затворник в стаята си навежда се и сяда, отново става. Попитах го какво прави така. След като приключи действията, прекара ръцете си по лицето и ми каза, че кланя намаз, ако му разреша, за всеки намаз ще ми даде по един алтън (жълтица). Обзе ме мен алчността. Непрекъснато увеличавах възнаграждението. За всеки вакът му исках по десет алтъна. И той се съгласи с това. Учудих се как се жертва за ибадета си. Един ден му съобщих, че ще го пусна на свобода. Зарадва се много. Вдигна ръце и за мене отправи следната молитва: “Ей, Аллах мой! Честити този твой раб с иман”. В този момент в сърцето ми се породи силно желание да стана мюслиманин. Това желание неизмеримо много се увеличи. И веднага произнесох: Келиме-и шехадет. Така съм напуснал религията на дедите ми.”