СОХБЕТ......................ЗЛАТНИ НАСТАВЛЕНИЯ

Ебу Мюджахид хазретлери повелява:
Усмихнатото лице е признак на иман (вяра).
Да се оплаква от всички е от кибир (горделивост).
Усмихнатото лице и сладките думи са оръжията на века.
Хизмета става с даване, а не с вземане.
Причините за притисненията е вършене на грях.
Ако правиш добро, все ще видиш добро.
Да се чете вярна книга е половин сохбет.
Огъня ще изгори тялото, изхранено с харам.
Ако обичаш куловете (хората) и Аллахю теаля, ще те обича.
Целта ни е да спасим един човек от огъня.
Основата на пътя ни е сладки думи и усмихнато лице.
Кибирлията, ни Аллахю теаля обича, ни куловете.
Който не изпитва страх, да не умира без иман, то той умира имансъз.
Ако ти прощаваш и Аллахю теаля ще те опрости.
Всичко, от което няма полза за ахирета, то е дюнялък.
Хората имат две скъпоценности. Едеб и скромност.
На който, в сърцето му има зрънце кибир, не може да влезне в Дженнета.
Ако, Хак тааля не искаше да дава, то и желанието да се иска, нямаше да дава.
На ахирета, всеки човек ще бъде разпитван за деянията си.
Едеб означава, да знае себе си винаги кусурлу и кабахатли (виновен).
Две ценни неща украсяват човека: скромността, засрамеността и едеба.
Всеки ден приеми за ” последен ден”, всеки намаз за ” последен намаз”
Който всеки ден, припомня 20 пъти за смърта, става шехид.
Който прочете случайна религиозна книга, имана му се разваля.
Който каже на харама ” колко е красиво”, маазаллах става кяфир.
Достойнството на човека е със знание и едеб.
Скромния от никого не се оплаква и от него никой не се оплаква.
Едеба е много красиво нещо, у когото и да е, се харесва.
Намусеното лице е признак на Джехеннемлик.
Причината за сдобиването с материални и духовни богаства е родителската дуа.
Там, където има притеснения и разногласия е от не уйдисването на Ислямиета.
Мюмин е този; който с езика и с ръката не вреди на никого.
Който бъде скромен като земята, ще се сдобие със всякакъв благодат.
Има един навик, който унищожава човека, това е да дава заповеди.