МЕНКЪБЕ...............МЕЛЯИКЕТО И ШЕЙТАНА

Дъхйе-и Келби е от Есхаб-ъ кирам и беше много красив. При завръщане от поход, постоянно носеше подаръци на Хазрети Хасан и Хазрети Хюсеин и ги зарадваше много.
Джебраил алейхисселям, много пъти идваше при Ресюлуллах в неговия образ. Пак един ден, идвайки в този вид, Хазрети Хасан и Хазрети Хюсеин помислиха, че е Дъхйе, изтичаха при него, бръкнаха по джобовете му и не намериха нищо. Ресюлуллах ефендимиз повели:
Ей Джебраил каръндашим! Не вземай това действие на внуците ми за грубост и невъзпитаност!
Те помислиха, че си Дъхйе. Той винаги, когато идваше, носеше им хедие (подаръци). Така ги научи.
Като чу това, Джебраил алейхисселям, много се затъжи и каза, ” Щом Дъхйе, не идва при тях без подарък, как мога и аз да идвам ”, веднага донесе от Дженнета, една чепка грозде и един нар и даде на децата. След като взеха подаръците, те се отдеглиха в единия край на месджита и таман щяха да ги изядат, на вратата на Месджита се появи един възрастен с бели бради, с бастун в ръката, целият в пух и прах и каза :
Гладен съм, дайте ми нещо за ядане!
Хазрет-и Хасан и Хазрет-и Хюсеин, точно когато даваха плодовете, Джебраил алейхисселям, стана на крак и каза:
Не давайте на този мелюн ( проклетник )! Той е шейтанина. Дженнетските нимети за него са забранени.
После изгони шейтана, казвайки ” Махни се от там ”.