ВИДОВЕ НАМАЗИ
Намазите, които са повелени на мюслиманите, са три вида: фарз, ваджиб и
нафиле.
1. Фарз намаз: Фарзовете на намазите, които се извършват пет пъти на ден, два рекята фарз на петъчните молитви и погребалния намаз. (Погребалният намаз е фарз-и кифайе.)
2. Ваджиб намаз: Намаза витр, намазите в деня на байрам, обетните намази и недовършените намази, нафиле. Също така е ваджиб оня намаз витр, оставен да се докланя.
3. Нафиле намаз: Сюннетите на дневните намази и намаза теравих и следните намази; намазите, които се кланят за получаване на севаб; техеджют, техъййетюл- месджид, ишрак, духа, еввабин, истихаре и тесбих. Те са намази нафиле. Не са задължителни. От намазите нафиле получават севаб и онези, които нямат задължение за намазите фарз и ваджиб.
1. Фарз намаз: Фарзовете на намазите, които се извършват пет пъти на ден, два рекята фарз на петъчните молитви и погребалния намаз. (Погребалният намаз е фарз-и кифайе.)
2. Ваджиб намаз: Намаза витр, намазите в деня на байрам, обетните намази и недовършените намази, нафиле. Също така е ваджиб оня намаз витр, оставен да се докланя.
3. Нафиле намаз: Сюннетите на дневните намази и намаза теравих и следните намази; намазите, които се кланят за получаване на севаб; техеджют, техъййетюл- месджид, ишрак, духа, еввабин, истихаре и тесбих. Те са намази нафиле. Не са задължителни. От намазите нафиле получават севаб и онези, които нямат задължение за намазите фарз и ваджиб.
ИСТОРИЯТАДНЕС.........................ПЪРВАТА ПЕЧАТНИЦА
Жакуес Рислер е професор в Ислямския Институт в Париж, в книгата си ”
Арабската Цивилизация”, казва следното :
” Европейците в Египет научиха печатането на платовете с дървени калъпи и този занаят, който от дълго време се практикуваше от Египтяните, безсъмнение стана повод за откриването на печатницата в Европа. Същото време този занаят, беше много развит и в Ендюлюс. Писаря на Султан Абдуррахман (756-800) в Куртуба, официалните писма печаташе с една елементарна печатница, на която още не бяха открити механизмите.”
” Европейците в Египет научиха печатането на платовете с дървени калъпи и този занаят, който от дълго време се практикуваше от Египтяните, безсъмнение стана повод за откриването на печатницата в Европа. Същото време този занаят, беше много развит и в Ендюлюс. Писаря на Султан Абдуррахман (756-800) в Куртуба, официалните писма печаташе с една елементарна печатница, на която още не бяха открити механизмите.”