Англичаните, за първи път през 1600’тин, взеха разрешение от Екбер Шах, да отворят търговски офис в град Калкута. А по времето на Шах-и Алем, в Калкута купиха земи. За пазането им, доведоха войници. През 1858’ма година по време на един раздор, Английските войски, нахлуха в град Делхи. Нападайки къщите и дюкяните, плячкосаха стоките и парите. Дори, децата и жените заколиха. Даже и питейна вода не се намери.
 Възрастния Шах, укрил се в тюрбето на Хюмайун Шах, заедно с домачието, вързани, бяха закарани към крепоста. На път, Патрик Худсон накара да съблекат трите сина на Шаха и стреляйки по гърдите, направи ги шехиди. Изпи от кръвта им. Обеси телата им на вратата на крепоста. Един ден след това, занесе на командващия Хенри Бернар, закланите глави на трите сина. После, вари главите им във вода, направи чорба от тях и изпрати на Шаха и на жена му. Тъй като бяха много гладни, веднага започнаха да ядат.Обаче, не можаха да издъвчат и не можаха и да изглътнат. Макар да не знаеха какво месо беше, изкараха и оставиха върху земята. Патрик Худсон, каза : ” Защо не изядохде? Много вкусна чорба. Накарах да сготвят от месото на децата ви.” После, Султана и съпругата му заедно с другите им роднини, бяха затворени в град Рангон. Султана, след четири години почина. В Делхи, направиха шехид, разтрелвайки три хиляди и заколейки 27 хиляди мюслиманина.

 Аллахю теаля, пожела да изпита Ейюб алехисселям, със сабр(търпение).
 Ейюб алейхисселям, когато беше много богат, поради различни причини, изгуби цялото си богаство. Овцете му бяха отнесени от потока а житото беше унищожено от вятъра. С една дума в ръцете му не остана нищо дюнявско.
След това Аллахю теаля даде една болест на тялото на Ейюб алейхисселям. С всеки изминат ден, болеста се увеличаваше. Близките и роднините бяха го изоставили и никой не помагаше. Единственно, достоверната и състредателната му съпруга, Рахиме Хатун не я изостави.
Ейюб алейхисселям, без да се оплаква от състоянието си, седем години живя в притиснения и в болки в колибата, която направи жена му.
 Един ден Джебраил алейхисселям донесе следната вест от Аллахю теаля; "Я Ейюб! Дадох ти беда, направи сабр! Сега Аз ще ти там съххат(здраве) и нимети (благодеяния)." Както се съобщава в Куран-и керим, Аллахю теаля повели; "Удари земята с крака си! С излязлата вода прави гусл(цялостно измиване на тялото) и от студената пий!" Изпълнил заповяданото, Ейюб алейхисселям стана млад, като юнак. Джебраил алейхисселям го облече с красиви дрехи. През това време съпругата му дойде. Много се учуди, когато не можа да намери в колибата Ейюб алейхисселям. И Ейюб алейхисселям, попита:
Ей госпожо! Кого търсиш?
Имах един болен. Името му беше Ейюб. Изгубих го, търся него. Той ми е животен спътник.
Той как изглеждаше?
Когато беше здрав, точно на теб приличаше.
Ей Рахиме! Този болен Ейюб, аз съм. Аллахю теаля ми даде здраве.
 После, правейки шюкр заплакаха. При завръщане в града, хората ги посрещнаха с радост. И намериха съборената им къща подновена и видяха, завърнатото богаството и децата, взети по преди от ръцете им.